Иван Йончев
И бих желал орел да бъда аз…

И бих желал орел да бъда аз…

О, Боже, да бях орел,

орлица бих залюбил, и тогаз

как сретно бих живял…

 

На връх скалист, унесен вечно в блен,

гнездо бих свил. От яркий небосклон

лъчи откраднал бих — сам лъч роден —

издигнал бих на мойта мила трон.

 

И литнал бих — кат вихър отлетял —

към юг честит. От палма и от нар

венец бих свил и бих го, бих го дал

орлици в дар.

 

А в късна нощ — вълшебници звезди

кога блестят, кога Балкана пей —

прегръщал бих я лудо до гърди…

Ей, бурна младост, тъй ми се живей!