Иван Йончев
За Родината

Веднъж попитах аз сърната:

— Не ти, не ти ли веч додея

да скиташ вечно из гората,

 

или не знаеш, че зад нея

поле разстила се безбрежно,

поле цветисто кат градина?

 

Сърната пръхна и продума:

— Гората любя толкоз нежно,

защото моя е Родина.

* * *

Попитах чайката: — Морето

защо обичаш толкоз ти,

или не знаеш под небето

че има други красоти?

 

Или не знаеш?… — Но додето

да свърша реч, политна тя

и волно-горда над морето

безбрежно в миг запя:

 

— Че греят дивно небесата,

брегът че хубав е аз знам,

но знай — за нищо на земята

не ща морето аз да дам.

* * *

Попитах себе си: — Защо ли

обичам таз страна, която

на мен отреди зли неволи

и в мен погуби всичко свято,

 

в която страдам и линея

ей тридесета веч година? —

Неволно рекох: — Любя нея,

защото моя е Родина!…