Иван Йончев
Аз бдя

На паметта на Христо Ботев

Аз бдя, аз тръпна ден и нощ, Родино свята,

над теб — над твойта участ тръпна аз,

защото сам не знам що носи теб съдбата,

какво ти носи всеки час!

 

Защото аз не знам какво те утре чака:

венец след подвиг нов, велик,

или над теб на робство черно вий се мрака

и дебне твоя ведър лик?

 

И ти — робиня… Не! Далеч от мен, о, Боже,

далеч от мене хулна реч:

робиня нивга ти не си била, не може

такава ти да бъдеш веч.

 

Робиня нивга ти не си била: на Вола

не роб почива, майко, там,

не робски лоб стрела е вражеска пробола,

а горд борец с завет голям!…

 

И аз все тръпна ден и нощ, Родино свята,

над теб, над твойта участ, ден

и нощ, защото знам — широка е земята,

но как е чужда тя за мен!…