Константин Величков
XIV. След победата

На кръста тържеството Рим празнува.

Край катакомбите във брой голям

народът опиянен шуми, ликува

и тръгва да руши съседний храм.

 

Един по друг богове и богини

сломени падат на мермерний под

и громки възгласи, свещени химни

тоз трясък съпроваждат в ширний свод.

 

Внезапно всичко млъква. Из тълпата

на неколцина прогърмя гласът:

„Де вдъхновений вожд, кой в вяра свята

 

упъти ни сърцата и духът?“

Търсиха го навред: закрит в тъмата,

той хлипаше печално в един кът.