Константин Величков
XXXVI. Низ улиците тесни…

Низ улиците тесни, пълни с сенки,

на Искюдар, потънал в пек и мир,

възпря ни беден продавач на дренки:

— Купете, моля, аз съм муаджир.

 

От връх Чамлъджа, със душа няма

от радост, впивам очрован взор

в разкошната и дивна панорама,

сияюща край светлия Босфор.

 

Всред тоя възторг, всред туй опияненье,

в кое душата търси бог — кумир

хвала да му отправи на колене,

 

всред бляскавий необозримий шир,

де лута се духът без насищенье,

аз мисля все за бедний муаджир.