Константин Величков
XVIII. Летете, птици…

Летете, птици, в волния въздух,

летете, птици, в небесата сини.

Кат вас лети нагоре моят дух

и вази той стреми се да замине.

 

Защо, о, птици, кои в светлий зрак

на синевата бляскава летите,

криле сберете, на земята пак

се спущате от връх, от висотите?

 

И вас ли грозна мъчи ви борба

и в ваште, най-високите полети?

Една ли с нас ви свързова съдба?

 

Не можете ли нийде да се взрете,

без тъжната световна нищета

да ви тегней в сърцето и в крилете?