Константин Величков
XIV. Мил навик е за мене…

Мил навик е за мене да го срящам,

кога се връща — стария рибар.

Сърдечен поздрав отдалеч му пращам,

а той ми сочи тежкия товар.

 

От него от главата до петите

тече вода. Но радостно се смей,

кат гледа рибата в зарите

на бляскавото слънце как светлей.

 

Блазе му! Вечер в чиста е премена.

Край ламбата, опрян до старий зид,

седи всред челяд и жена засмена.

 

Изглежда ги доволен и честит

и за ловитбата в нощта студена

разказва важно с тържествуващ вид.