Константин Величков
VIII. Внезапно, на мечета до вратата…

Внезапно, на мечета до вратата,

извика с радост бедний Абдулах:

„Теб само, о, всеведущий аллах,

познати са на хората сърцата!

 

От мен благословия приеми!

Узна, аллах, рабът ти най-последний,

че може и богатия на бедний

за залъка да се полакоми!“

 

И туй тогаз разказа на тълпата,

коя гласът му беше там събрал:

„Хасан сарафът си простря ръката

 

в паничката ми; щомто бе минал,

какво откъсна му се от душата

зърнах да видя: беше ме обрал.“