Димчо Дебелянов
Зная аз страна далечна

Зная аз страна далечна,

дето няма скръб горчива,

де не раснат из полята

остри тръне и коприва.

Дето стонове, въздишки

не смущават ти душата,

дето никога не стига

адски шум на суетата.

Дето вечер мир царува,

дето няма нощи бурни,

дето къпе се сърцето

в мили блянове лазурни.

В този свят на скръб и мъки

само този свят обичам.

Името му ще попиташ,

„Самота“ се той нарича.