Димчо Дебелянов
Предчувствие

Изнизват се години след години,

аз все напред и все напред летя,

и в адский зной на тъжните пустини

преследвам призрака на любовта.

Венец челото ми не украсява —

от там на струйки кървав пот се лей,

ужасна мъка взорът замъглява,

че за почивка моят дух копней.

О иде час на ужас и тревога,

възпрян на бездинте край тъмни бряг —

ръце ще да отпусна в изнемога

и с грозен вик ще литна в черний мрак.