Петя Дубарова
Ноемврийски дни

От жълтото сърце на есента

изтичат ветрове със хладна стъпка.

Избяга от морето радостта,

по-кротка от горчива морска тръпка.

 

Луната пребледнява като сол,

а въздухът парлив е от студено,

на моя бряг под пясъчния ствол

аз скътала съм лятото и мене.

 

Ноември ме сковава с есента,

която като студ в кръвта се стича,

но Май ще ми възвърне радостта.

Единствено тогава съм момиче!

 

2.11.1975 г.