Петя Дубарова
Капките са тежки…

Капките са тежки като есенни смокини.

Вече от туптежа им ръцете ме болят.

Мракът син плете гнездо в косите мои сини,

мислено прерязани от златен лунен път.

 

Улицата строга като остра единица

пак се е опънала и зла като език,

с нещо уязвява отънели сиви жици,

дълги и проточени като тревожен вик.

 

Толкова ли трудно е на капките студени,

капки сняг да бъдат, да са ледени сестри,

за да бъде бяло и край мене, и във мене,

улиците мои да са пак добри.

 

2 декември 1975