Радой Ралин
Мечти и посоки

Менажерията се раздига: прибират платнищата, прехвърлят клетките-вагони върху релси и дългата композиция скоро ще потегли…

— Най-после — вълнува се сърцето на лъва — ще се махнем от този проклет климат! Тук повече не може да се живее. Веднъж да стигнем на юг!

— Най-после!… — носталгично въздиша бялата мечка… — Ще се махнем от този противен климат! Тук повече не може да се живее! Веднъж само да стигнем на север!

Менажерията спира в съседния град за ден-два и пак тръгва. После в следващия съседен и в последващия, и все така, и все така.

— Ужасно бавно! Най-важното е, че пътувам: посока юг! — вълнувал се лъвът. — Ужасно бавно! Но важното е, че пътуваме посока север! — вълнува се мечката.

А менажерията си пътува курс изток-запад и обратно.