Радой Ралин
Змия и лисица

Лисицата зърнала заспалата и отпусната в целия си ръст змия и на какво друго — завидяла и на дължината й. Веднага се изпружила до нея да си премери боя и да се види коя от двете е по-дълга.

И както се опъвала, пернала с опашката си змията по лицето, разсънила я и оная — кой за каквото е учил! — тутакси я клъвнала.

Завайкала се умиращата лисица:

— Защо ми трябваше да си меря боя със змия? Нали без това не в ръста е силата на змията, колкото и дълга да е тя, все пълзи, все пълзи… Отровата й трябваше да имам предвид, отровата…