Радой Ралин
Слънце и вятър

Вятърът и слънцето подели дискусия. За какво ли била тя? Че откакто свят светува, дискутиращите всъщност спорят все за едно и също нещо: кой от тях е по-силен. Въпрос на амбиции само!

Та вятърът и слънцето спорили: кой от двамата е по-силен? По-силен щял да бъде онзи, който съблече първия срещнат пътник.

Появил се първият очакван пътник и вятърът потрил доволно ръце.

— Сега ще видиш — заканил се на слънцето той — какъв стриптийз ще падне. Като зафуча страховито, ще го разпердушиня, ще го погна с данъци и берии, ще съблека и ризата от гърба му.

И както се заканвал вятърът, така и задухал — грозно, зловещо, неописуемо от поети и метеоролози. Духал, духал, вмъквал се под крачолите на човека, размятал палтото му, но човекът нали зъзнел, още повече се свивал и увивал, стискал и тракал със зъби и накрая устискал.

След уречения регламент — безуспешен за вятъра — дошло ред на слънцето. То просто се усмихнало на пътника с такава топла усмивка, че той си свалил сам сакото. После пуловера, ризата, после всички одеяния и се проснал върху земята, за да си прави слънчеви бани.

— Видя ли, че убеждението е по-резултатно? — рекло слънцето.

— Да, но ти изпадна в гнил либерализъм и абстрактен хуманизъм… — отговорил раздразнен вятърът.

А облаците нали се водили по вятъра, само това чакали, нахлули и затулили слънцето. И така го държали, закрито на сянка, докато си направи самокритика пред вятъра, който, разбира се, излязъл победител в дискусията.

Ако дискутираш с вятъра, победата ти ще бъде за вятъра.