Радой Ралин
Завидна участ

Има в нашия отдел

някакъв дебел дембел.

От човешки чувства движен,

той вечно е неподвижен.

 

Той с прозявка заранта

си маркира ориста,

с перспектива да заспива

все сред същата архива.

 

Здравословно със съня

уплътнява си деня.

А за службица такава

кой ли се полакомява?

 

Акт за раждане дорде

архиварят издаде,

младенецът — нани, нани! —

пълнолетен мъж ще стане.

 

Нека хората растат!

Нека си пробиват път.

Нека да се надпреварят.

И забравят архиварят.

 

Тъй ще си остане той

като преписка в застой,

дни, години да проспива

все сред същата архива

 

участта си негорчива.^[1]

1951