Радой Ралин
Отново

Сърцата ни вече жадуваха

любимия, родния кът

и всички отдавна сънуваха,

че тръгват в обратния път.

 

Бе заран дори неразсъмнала.

Тръбата ни в строя събра.

Наново бе пустата гръмнала —

последното наше ура!

 

Местата, където сме минали,

се мяркаха тъжно край нас.

Прощавайте, братя загинали,

ще помним, ще помним за вас.

 

И ние с очи се прощавахме

с безкрайния тих хоризонт —

туй всичко, което оставяхме,

доскоро се казваше фронт.

 

Туй всичко, което съзирахме,

ни ставаше родно сега.

И ние напълно разбирахме

внезапната наша тъга.

 

1954