Радой Ралин
Заварена землянка

Напразно вън фучеше упоритият

зъл вятър на несвършващата зима.

Землянката бе сигурно прикритие —

от мини и от студ неуязвима.

 

Стените колко гладко са изринати!

Една ръка е пипала грижливо,

затуй не липсват даже и картини.

И всичко е уютно и красиво.

 

Противникът ли в свойто отстъпление

е правил тази хубава землянка?

Копал я е пред самото сражение

един усмихнат украински Ванка.

 

Той знаел — тук не ще останат повече,

при най-добрия случай само два дни!

Че утре пак за път ще са готови те,

че може той в атаката да падне.

 

Не гроб-землянка! Той направил жилище,

като в същински дом да се намира.

Човек превръща и трапа в светилище!

Човек не заслужава да умира…

 

1956