Радой Ралин
Гроб на приятел

Видях над гроба твойто име…

Уви, не беше съвпадение.

Смъртта ли, братко, бе, прости ми

единственото разрешение?

 

Такъв си беше ти: невзрачен,

в класа с успехи не блестеше.

Ти имаше единствен начин:

мълчеше само и мълчеше.

 

Не можеше да пееш песни,

не беше и корав в ръцете

и смазали те биха лесно

богатските момчета.

 

Неромантичен и нехрабър,

ти чувства като че не влагаше,

затуй ли нелегална работа

изцяло ти прилягаше?

 

В тез дни на мъст и унижения

борци с проверка се проваляха,

младежи падаха в сражения

и майки денонощно жалеха.

 

Ти беше дух невидим, който,

повикан, идва моментално,

ти беше свръзка на героите,

ти бе подклаждане начално.

 

И директиви, и патрони

пренасяше през сто засади,

но никой теб не те подгони

и никой теб не те издаде.

 

Така посрещна свободата:

в зори бе тръгнал за Балкана

с вързоп лекарства във ръката,

но той излишен вече стана.

 

Ехтеше с възгласи простора

от радост невъобразима

и колко много наши хора

оказаха се, че ги има.

 

Отде придойдоха оратори,

поети с едри револвери,

и делови организатори,

и даже наши офицери.

 

И всеки се роди повторно,

и вред животът се отприщи.

Но в туй движение нагорно

теб не потърсиха за нищо.

 

Ти се почувства тъй самотен,

а бе с душа за подвиг жадна

и тръгна с Трети полк пехотен

и в първата му битка падна.

 

Загинал ли си със усмивка,

за мреш за свободата мила?

Не зная. Земната завивка

от нас навеки те е скрила.

 

1955, 1969