Радой Ралин
Гробове край Шиклош

Израснаха край Шиклош снощи късно

над двеста нови, пресни гробове.

Дали затуй денят е днес навъсен

и вятърът далечен злобно вей?

 

Дали затуй — съсирен като рана —

грей залезът, полетата мълчат?

И черни, и безпомощни гераните

в далечината скърцат и стърчат?

 

Аз стискам само в джеба си юмрука.

Аз гледам тъпо. Нищо аз не знам.

Едва се сдържам — сълзите ще рукнат.

И чувствувам се много слаб и сам…

 

Бе боят продължителен и тежък

и много кръв през боя се проля.

Но ти не спря пред вражите бумтежи,

ти, братко наш, ти всичко надделя.

 

Ти даде на противника отплата.

Спаси се на родината честта.

И живите отминаха оттатък,

а мъртвите останаха в пръстта.

 

Те, живите, с врага ще се разправят,

те, живите, врага ще победят,

но мъртвите ще спят в пръстта корава,

в земята чужда мъртвите ще спят.

 

Израснаха край Шиклош двеста гроба —

най-свидните другари в тях лежат.

Мълча пред тях от болка и от злоба

и сълзите не мога да сдържа.

 

1946