Радой Ралин
Унгарски градец

Беше пътят задръстен

от войска и коли.

Бяха паднали гъсти,

непрогледни мъгли.

 

И на път бе — да спреме

във градеца пред нас,

на крака да подремнем,

да починем за час.

 

Беше толкова черно

и напред, и назад.

Като в сън ни се мерна

стар и тесен площад.

 

С плътно спуснати щори

вече къщите спят.

Няма никакви хора,

пуст е градският път.

 

Заковали отрано

свойте пътни врата,

всичко живо, прибрано,

се е свило в нощта.

 

Всред площада бди само

като воин пост

върху кръста от камък

изоставен Христос.

 

Ние бием вратите

с вкочанясал юмрук

и ругаем сърдити —

нито глас, нито звук.

 

Ще си тръгнем обратно

пак по градския път.

Непознатия град ний

ще намразим до смърт.

 

Беше паднала гъста

и студена мъгла.

Тъй вървяхме до късно

с вкочанели тела.

 

1946