Радой Ралин
Поетът

На Атанас Делчев

Поетът… Него от младеж боготворях

и не посмеях с него да се запозная.

По улиците отдалече го следях,

със завист съзерцавах бедната му стая.

 

И този ден, когато тръгвах на война,

на улицата срещнах го съвсем случайно.

И заболя в сърцето ми една вина,

че досега съм го обичал само тайно.

 

Той забеляза колко много ми тежи

сандъчето със моите войнишки вещи

и неочаквано до мене приближи,

взе дръжката. Усетих пръстите горещи.

 

Не само че товарът стана двойно лек.

Пред него можех цял да го издекламирам.

Но сепна ме поетът и като човек.

А тръгнал бях за свободата да умирам.

 

Внимателно запита имам ли баща,

защо не ме изпраща никое момиче?

И все на път ли ще прекараме нощта?

В частта си с близки ли съм, или съм самичък?

 

Узнал, че аз съм доброволец, изведнъж

от обич почна той да ме разубеждава,

че би било добре да стана първо мъж,

че смешно е човек в смъртта да търси слава.

 

Не слава — възразих му аз, — а свобода.

Той ме запита: нещо много ли ме мъчи,

че искам всичко в тази дума да сведа?…

Ний стигнахме. Той пусна моето сандъче.

 

Сбогувахме се като близки. Не разкрих

какво е бил за мен през толкова години.

Да тръгна на война не се разубедих,

но обновявах вече моите причини.

 

1945, 1969