Радой Ралин
Раздяла с Белград

Всред тебе десет дни прекарах

и сякаш всичко беше сън:

оная януарска заран

със коледен камбанен звън.

 

Сладкарничката, във която

се сгрях със топъл липов чай

и на добрия съдържател

разправях все за моя край.

 

И там, над масата замислен

за мама, тате, за дома,

въздъхнах сладко и написах

от „фронта“ първите писма.

 

И малката бедняшка стая!

Нощувах в нея десет дни

при весел, мустакат хазяин,

участник в четири войни.

 

И утрините му щастливи

по обиколки из града.

И партизанките красиво

заруменели от студа.

 

И залезът далечен, ален,

замрежен от фабричен дим…

И Сава — бавна, потъмняла,

с лениви, лъскави води.

 

И мостът, който в Сава мие

ранените си колена.

По този мост ще минем ние,

за да отидем на война.

 

Нощес ще продължим от Зумен.

Нощеска е на път частта.

Аз трябва сбогом да си взема

със всички видени места.

 

Тук десетина дни прекарах.

Градът ми стана тъй любим.

И станахме с града другари —

скърбя, че ще се разделим.

 

Сполай, сполай, ти, град приятел!

Живей ти в мир! Бъди щастлив!

Дано през идващото лято

през теб се върна здрав и жив.

 

1947