Радой Ралин
Заминаване

Моторът се затресе… И колата

се плъзна по отъпкания сняг…

И ти се взря за сетен път в стъклата,

и ти за сетен път погледна пак.

 

Какво ще гледаш? Ти нетърпеливо

очакваше отдавна дълъг път…

А в тоя час сърцето ти се свива,

че в тоя час тъй хубав е градът.

 

Училището, дворът, изпращачите

останаха отзад, а отстрани

надбягват се лудешката във здрача тих

витрини, минувачи, светлини…

 

И мерне се за миг — и пак изчезне

познат прозорец, улица, трамвай.

Тук всичко твое близко е излезнало

в шпалир „На добър час!“ да пожелай.

 

Довиждане, обичан град! Със здраве!

Тъй хубав пред раздялата си ти!

Довиждане! Ний няма да забравим

как тая вечер целият блестиш.

 

И там далече, в оная непозната

унгарска заледена равнина,

през тежките минути на войната

пак ще ни сгрява твойта светлина.

 

И аз откъсвам сетнята въздишка.

Шофьорът е засилил скоростта.

И аз изкозирувам по войнишки,

и марш познат засвирвам със уста.

 

Довиждане! Колата вече яха

напред въз оснеженото шосе.

Градът, назад останал, още маха

за сбогом две премръзнали ръце.

 

1946