Добри Чинтулов
Възпоменание

Току-що се яви зората

в един прекрасен майски ден,

излязох аз из одаята

душевно много наскърбен.

 

Но где и към кого да тръгна?

Кой може да ме утеши?

Към кой мъдрец да се обърна

с съвет той да ми се яви?

 

И тъй стоях със нетърпене,

и много, много аз мълчах,

но по сърдечно си влечене

към Трапезица аз тръгнах.

 

Навред там тихий вятър вее,

реката Янтра там шуми:

и славейчето сладко пее

и пътниците весели.

 

Мен само не развеселява

тази природна веселба,

но само ми възпоменава

за прадедните времена!

 

И дума: „Слушай, юноше, с внимане,

към тебе вика таен глас,

на, гледай, със възпоменане

живее всичко до тозчас.

 

Смисли за тази Трапезица,

за този старий, наший град,

той българска е бил столица,

и скрива прадедния прах!

 

Със вярната си тук дружина

Асен е някога живял,

но много оттогаз се мина,

откак със слава той гърмял.

 

Оттука български юнаци

далеко тичали на смърт,

високо дигали байраци,

врази кога им се явят!“