Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Източник: Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Стоя край морския бряг и гледам вълните. Като млади, игриви момичета те летят по безкрайното море и пеят диви и свободни песни.

— Мили, хубави вълни, починете си. Какви са тия вечни игри?

Вълните плискат по брега, смеят се и думат:

— Какво трябва на вас — поетите, — та вечно ни питате къде летим, защо се бием в бреговете, защо шумим, защо играем като безумни? Ние сме свободни, весели вълни, нам никакви закони не тежат, бездната е наша майка и любовта е наша цел. Прегръщаме скалите, целуваме бреговете и умираме щастливи.

Нам никакви закони не тежат.

Да живее свободата!

Летят леките вълни, летят по базкрайното море като млади, игриви момичета и пеят диви и свободни песни.

Край
Читателите на „Леките морски вълни“ са прочели и: