Елин Пелин
Глухо шушнат си горите

Глухо шушнат си горите,

песен в тях не чуй се веч,

пойни птички отлетяха —

отлетяха надалеч.

 

И небето ни поглежда

без усмивка, дъжделиво.

Мрат листата и се ронят —

И се ронят мълчаливо.

 

И земята Слънчо златен

не зарадва, не съгрея.

Ах, сърцето му изстина —

му изстина къмто нея!

 

Вятър тихо тананика

песни жалостни, есенни,

врани грачат над полята —

над полята покрусени.