Христо Смирненски
Москва

Москва, Москва!

Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш!

Ти пак си огнено сърце

и с ясна пурпурна усмивка бдиш

над братски стиснати ръце.

Че блясъкът на твоята зора

раздра световната тъма,

че ти като възторжена сестра

събра на цялата земя

и радостта, и бурната печал!…

Москва, Москва! —

сърце от разтопен метал!

 

Москва, Москва!

Пред твоите стоманени врати

разби се вражата вълна;

звездата ти с рубинен лъч трепти

над всяка горестна страна,

където робът цял живот оре,

а мре лишен от късче хлеб,

където пролетарското море,

възвре от пламъка свиреп

на петгодишна демонска война.

Москва, Москва! —

звезда на нови времена!

 

Москва, Москва!

От своите площади днес мълвиш

присъда над вековен гнет.

Сред теб са Лондон, Рим, Берлин, Париж,

сред теб и целий пролетарски свет.

И горда в своя блясък и гърмеж,

с копнеж за сетната борба,

пламтиш чрез всеки старец и младеж,

зовеш кат бронзова тръба

и твоя зов веригите руши!…

Москва, Москва! —

вулкан от пламнали души!

«Червен смях», 14 юли 1921