Христо Смирненски
Приказка ^[0]

Тя лани беше в манастира

дошла на тишина и хлад

и тук завърза млада дружба

с един духовник белобрад.

 

Килийката потайна помни

на старий „татко“ мъдростта,

разливаща се всяка вечер

върху рубинените й уста.

 

Но таз година в манастира

не дойде тя, уви, сама:

с избраника сърдечен тайно

избягала бе от дома.

 

И в тъмна нощ пред своя „татко“

с молба яви се плахо тя.

Духовникът благослови ги

с усмивка свята на уста.

 

И щом съпругът млад попита:

„Какво се следва да платя?“ —

монахът се усмихна кротко:

„В аванс плати си лани тя!“