По — много интересен начин е представена тъгата и намирането на сродната душа. Хармонията между Станчо и Стоилка, произхода на имената им, които произлизат от глаголите „стоя, устоявам“ показват устойчивостта на духа им. Бедността, самотата, липсата на опора и др., са все неща, които е общото помежду им. И това много ми допада, макар тягостната обстановка и скръбта.
Разказът утвърждава идеята, че „половин човек“ не може да живее и затова трябва да намери своята цялост.
Много хубав разказ, тъжен, затрогващ, но краят обещава ново начало, втори шанс за по-добър живот на героите. Елин Пелин е сред любимите ми български писатели.
Жалко, че разказът е пълен с правописни грешки.
Самотията е съпровод човешки и в 21 век,интернет писачи — бол, но Елин Пелин го няма,светла му памет, да призове душата, да издържи ,защото „теглото по хората ходи“ !
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.