Читателски коментари (за „Косачи “ от Елин Пелин)

Като пръв изказал мнението си, аз искам да подчертая това че този разказ както и други на Елин Пелин, е чудесен и аз лично му се възхищавам, много.

Грабна ме.

Особено интерпретациите от разни песни и приказки за любовта и изневярата, които подтикнаха Лазо да се върне при любимата си. Давам 5 за разказа.

— Много лъже — рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите.

— Това е приказка, бе хлапе!

— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

Този цитат е ключа към разказа. Приказка раждаща кошмари. Не го разбирам това, какво му е доброто!

Краят е непълен. При сканирането е изчезнало последното изречение. Ето го:

„Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.“