Послеслов

Голям късмет има полковник Рудел, че попада в ръцете на англичаните след края на войната. Още по-голям късмет има, че от 22 юни 1941 до 8 май 1945, когато се предава на американците в Китцинген, винаги се е сражавал на Източния фронт и никога срещу западните съюзници. Иначе те най-вероятно щяха да забравят джентълменските си маниери и да го предадат на руснаците, както става например с най-успешния пилот-изтребител през войната Ерих Хартман, който има 352 въздушни победи. Малшанс за него обаче е, че 7 от тях са срещу западните съюзници и макар да се предава на англичаните, те го връщат на руснаците и „Буби“^[22] Хартман побелява в съветските лагери.

Ханс-Улрих Рудел наистина е емблематична фигура. Той е единственият носител на най-високата бойна награда в Третия райх — „Златни дъбови листа с мечове и брилянти към Рицарския кръст“, както и на множество други немски, италиански и унгарски награди, пет пъти е отбелязван поименно в комюникетата на Върховното командване на вермахта…

Военната му кариера е ужасяващо ефективна. През войната извършва 2530 бойни полета (ненадминато от никой друг пилот постижение). Унищожава 3 съветски кораба, 519 танка, 70 десантни катера, 150 оръдия, 4 бронирани влака, 9 самолета и 800 други наземни цели. Затова никак не са преувеличение думите на фелдмаршал Шьорнер, че Рудел сам струва колкото цяла армия.

Свалян е 32 пъти, доста често зад фронтовата линия, но никога не попада в плен и успява дори в наглед невъзможни ситуации да се добере при своите. В последната година от войната непрекъснато лети с тежки контузии. През февруари 1945 десният му крак под коляното е ампутиран след попадение на зенитен снаряд, но само 6 седмици по-късно Рудел излиза от болницата и отново излита на бойни задачи, въпреки че го носят на ръце до кабината на самолета.

И всичко това на Ju-87 „Щука“ — един от най-бавните и незащитени немски самолети през войната.

Впечатляващо — стига да не си на потърпевшата страна. Руснаците с право му имат голям зъб, защото 519 танка са напълно комплектувана съветска танкова дивизия, без да говорим за другите щети. Затова и досега не спират полемиките за Рудел, както и изобщо за Луфтвафе и съветската авиация през войната. Наричат го „късметлия“, „аварийник“, съмняват се в постиженията му, коментират буквално всеки епизод от неговите мемоари.

А горчивата истина е, че съветската авиация в западните военни окръзи се оказва неподготвена и буквално е разгромена в първия месец на войната. Статистиката на тези загуби е известна, затова като пример си струва да цитираме по-малко известните факти около реда за награждаване на пилотите в съветските ВВС. Той е определен със заповед на Държавния комитет по отбраната от 19 август 1941 година, подписана от Сталин, и доста точно говори за състоянието на нещата в този момент. Най-високото звание Герой на Съветския съюз се присъжда на пилотите-изтребители за 10 свалени противникови самолета или за 40 бойни полета. При бомбардировъчната авиация това звание се дава за 30 бойни полета през деня или 20 нощни.

Ако приемем, че при германците еквивалент на съветската висша награда е Рицарският кръст, Хитлер го дава на своите пилоти за 20 свалени съветски самолета. А впоследствие тези норми така девалвират, че и 70 свалени самолета на Източния фронт вече не гарантират Рицарски кръст…

Късметлия ли е наистина Рудел?

Той е от първото поколение германски младежи, възпитани от „Хитлерюгенд“, за които няма разлика между националсоциализма и родината. Точно това поколение формира елита на танковите СС дивизии и щурмовите ескадри на Луфтвафе. Подборът наистина е впечатляващ — приемат един от десет кандидати. Рудел се подготвя за пилот на пикиращ бомбардировач три години, преди да направи истинския си боен дебют на 22 юни 1941 година. А това вече не е късмет, а превъзходство в подготовката.

Вторият компонент от превъзходството е доста дискусионен — техниката. Пикиращият бомбардировач „Юнкерс-87“ се смята за морално остарял още през 1940 година. Но участието на щуките в Западната кампания е толкова ефективно, че Гьоринг и ген.-полк. Ернст Удет, който отговаря за въоръжението в Луфтвафе, го налагат като основен тактически бомбардировач и във войната срещу Съветския съюз. Ju-87 претърпява 5 серийни модификации, от които са произведени 5752 машини, преди да бъде свален от производство през 1943 година.

Пилотите на щуки харесват машините си заради тяхната надеждност и ефективност в боя, която се дължи на много добре отработената тактика. А тя е третият компонент от превъзходството на Луфтвафе над съветската авиация през първите години на войната.

Наистина без малко късмет нищо не се получава. Но ако приемем, че Рудел е късметлия, то той непрекъснато върви срещу късмета си. Практика през войната е пилотите с най-високи постижения да стават пропагандни символи и постепенно да се изолират от активна бойна дейност, за да служат като жив пример за начинаещите летци. С постиженията си на Източния фронт Ханс-Улрих Рудел още от 1944 година става пропагандното лице на Луфтвафе. Хитлер и Гьоринг постоянно му предлагат висши командни длъжности, обаче той решително отказва, за да се върне пак на фронта в своята Втора ескадра „Имелман“. Стига се дотам, че Хитлер му забранява категорично да лети. Но Рудел е боен пилот и вижда в това своята мисия. Пренебрегвайки заповедта на Хитлер, през последната година на войната той се сражава с невероятен фанатизъм (или патриотизъм — според неговата гледна точка). И ако махнем пропагандата, наградите, клишетата и ожесточението на съвременниците, точно това остава. Един изключителен боен пилот с несломим дух.