Сандра Майзъл
Вратата в мрака (Послеслов от Сандра Майзъл)

Проверявай, проверявай аз ти казвам.

Човек не може да види Божието царство,

освен ако не се роди отново.

Джон З.З.

Всяко живо същество е в движение. Всяка частица материя, всеки жив човек е пилигрим в една изменяща се вселена. Растежът на всяко дете във физическо, умствено и духовно отношение непрекъснато повтаря тази неизмеримо древна истина, това е Пътят. Колкото и много сезони да минават, докато годините вървят напред, нашият прогрес от раждането до смъртта продължава да създава митовете, с които живеем. Всички ние сме предопределени да извършим нощното пътешествие, да издържим трудния преход и да търсим вход през тясната врата.

Първите ясни стъпки по този път се появяват през Ледниковия период преди 25000 години. В тези дни пещерните обитатели от палеолита пълзят с часове през лабиринтовите коридори, за да достигнат ритуалните зали в каменната утроба на Майката-Земя. Животоопределящите ритуали, които те са чествали там, са оставили жалони във формата на великолепното изкуство в Ласко, Алтамира и стотици други места.

През хилядолетията, един ритуал става всеизвестна история, приказката за героя с хиляда лица. Пътят на посветения се издига на етапи към платото на племенното членство, нагоре към висините на някакво точно определено умение, завършващо на един самотен връх на духовно съвършенство. Колкото по-високо се изкачва човек, толкова по-надалеч може да вижда и да бъде виждан като разузнавач от онези отдолу.

Този вековно стар символизъм оцелява в ученията на историческите религии. Западът говори за преминаване от робство към свобода, Изтокът — за спасение от тъжното колело на съществуването. Но, независимо дали пътят е описан като линеен, цикличен или спирален, спасението остава в основата си някакъв преход. Нашето търсене на превъзходство започва веднага с появата на човешкото съзнание. Преследването му прави от нас това, което сме, и прогнозира онова, което може би ще станем.

Това е посланието в цикъла „Дорсай“ на Гордън Диксън. Еволюционната епопея е замислена в цели дванадесет тома. Цикълът третира човешкият род като един многоклетъчен организъм, подложен на ритуално приемане. Кулминацията на това комунално преживяване е странстването на един мъж през вековете и сред звездите. Подобно на расата, която представлява, героят е галантен кавалер — един кандидат-рицар, търсещ своето рицарско звание. Обаче въпреки победата само на един член, триумфира цялата група.

Мъжът, който се поява на бял свят като Донал Грейм е ценен модел за подражание от другите, защото неговите три живота са били последователни курсове за посвещаване. Дори хералдика оповестява неговата съдба. Трите раковинни черупки, украсяващи ръцете на Грейм, също както тези на Сър Джон Хокууд, историческия предшественик на Донал, означават странстване, прераждане и безбрежието на безкрайните възможности.

Първо като Донал Грейм — дорсайският воин (Дорсай!, 1960), после като Пол Формейн, първообраза на Екзотикът-мислител (Некромант, 1962; а след това и в Гилдията на пазителите, 1988) и накрая като Хал Мейн (Последната енциклопедия, 1984), осиновен поддръжник на вярата на дружествениците, той изследва три фундаментални роли. Това са трите точки, които определят кръга на неговото същество. Когато накрая той интегрира отделните уроци на всеки живот — интуиция, емпатия и съзидателност — неговата интуиция, като на една развита, морално отговорна личност, ще бъде завършена. Спомените, относно наученото като Донал и като Пол, позволяват на Хал да започне изработването на космическото колело. Той обаче няма да бъде дълго жертва, а накрая самият той ще го върти, ставайки негова ос. От тук започва следващият роман от цикъла „Дорсай“ — Последната енциклопедия.

Но пътя към славата не е гладък за никой герой. Подобно на Христос преди Неговата публична свещеническа служба и на Буда преди неговото Просвещение, Хал трябва да противостои на ласкателствата на един изкусител. Сатанинският опонент на Хал, Блейс Ахренс е един великолепен титаничен демон от Изгубеният Рай, един архангел, в своето падение. (Милтънианското вдъхновение е очевидно и разпознаваемо, тъй като Милтън трябва да бъде обект на един исторически роман от цикъла „Дорсай“.)

В Блейс резонират библейски оттенъци. Той е покваряващата змия на Генезиса и цялото адско триединство на Откровението. Подобно на Сатаната, в Книгата на Йов, Блейс е противникът, който изпитва праведника близо до унищожението му. Но така наложените изпитания вдъхновяват добродетел, която иначе не би се появила, дори когато предизвикателството на Блейс стартира себеоткриването на Хал. Предложенията на Сатаната към Христос в пустинята са опити да разпознае неговата мисия, както също и примамки, за да бъде заблуден, защото Сатаната очаква един Месия в свой собствен образ. По подобен начин Блейс се опитва да изпитва, както и да привлече на своя страна Хал. Той не може да си представи Хал като нещо друго, освен един Друг — мракът не може да обгърне светлината. Желаещият да вземе пленник остава затворен между стените на собственото си творение, докато неговият пленник излиза на свобода.

Лукавата тактика на Блейс съответства тази на Мара, Будиският Господар на Смъртта, който примамва хора във фатални клопки. Когато заплахите и ласкателствата на бога-предател не успяват да разубедят Буда да търси Просвещение, изкусителят се бори срещу самите свои права да търси нова посока. Но самата Майка Земя свидетелства за Буда. Той постоянства в своята съдбоносна медитация и в течение на една-единствена нощ открива своя Път към Освобождение. По същия начин Блейс се подиграва на мъчителното следване на един път, различен от този на Другите. Но фундаменталната реалност потвърждава търсенето и така Хал преминава от падането на нощта към зората.

Свръхестественото създание, на което Блейс най-много прилича, е Иблис, меланхоличният ислямски Сатана. Те споделят една и съща склонност към тъжните песни и тъмните дрехи и към едно и също сериозно държане, което прикрива самосъжалението. Всеки от двамата приема позата на изкупителна жертва, обвинявана за неуспехите на завистливи подчинени. Всеки от двамата се оправдава като действащ в съответствие със своята вродена природа. И двете създания страдат от предопределената, но не по-малко трагична грешка на ограниченото виждане: те познават силата, не любовта. Очарованието на Блейс от Хал е като копнежа на Иблис да бъде победен от Съвършения Човек. Всеки от двамата търси инстинктивно поражението, което ще го направи цял. Междувременно, и Блейс, и Иблис слугуват на една по-голяма цел. Както казва един персийски поет: „Сянката прави ясен блясъка на светлината“.

И така, Блейс Архенс е един древен Враг, който поетите познават от стари времена. Самото име го маркира като един фалшив блясък^[1], който пръска „не светлина, а по-скоро видима тъмнина“. Предпочитайки да „царува в ада, отколкото да слугува в рая“, той е господарят на безкрайния здрач, злочестият „син на утрото в досадния нощен упадък“. Дяволското постоянство на „едно съзнание, неподлежащо на промяна по място и време“ го улавя в капана на един мрачен лабиринт по негов собствен проект: „поради това, че в себе си носи ад, и около себе си, нито крачка от ада, не повече отколкото от себе си, може да избяга“. Макар „елегантен и хуманен,… той изглежда за висок пост роден и силно използван“, неговият отровно сладък език може да придава измамни форми и на самата истина. Колкото и да претендира, че осъжда кръвопролитието, „първичните дракони… бяха нежна музика в сравнение с него“, защото нищо в неговото безчувствено сърце „не споделя вечната взаимност на сълзите“. Той е вечното отрицание, чийто упорит избор на застоя пред растежа прави от потенциалния рай завършен ад.

Тъй като Блейс пречи на дългото пътуване към превъзходство, към което е подтикнат Хал, те се сблъскват като неподвижен обект и неудържима сила. Но техният сблъсък е необходим, както също и неизбежен, защото, както казва гръцкият философ Хераклит, „От несъгласието се ражда най-хубавата хармония“. Расовият организъм не може да премине от младост в зрелост докато неговите съзнателни и несъзнателни страни не се развият както трябва и не се интегрират напълно в едно-единствено аз.

Противоречивите в човешката природа импулси за задържане и разпространение водят произволна война един с друг, докато не биват разделени по мистичен начин от по-раншното въплъщение на Хал — Пол, в Некромант. Тази интервенция позволява на зараждащите се Отцепени култури да се развиват независимо една от друга сред звездите. После правото на новите планети за независимост се осигурява от Клитъс Грейм в Тактика на грешките (1970). Поколения по-късно потомъкът на Клитъс, Донал Грейм, налага междузвезден мир в Дорсай!.

Сега експериментът е почти завършен. Градината, засадена от Пол и култивирана от Донал, узрява за Хал, който събира реколтата. Специалните дарби, които разцъфтяват най-добре в Отцепените култури, са започнали да вехнат. Но, докато изчезват, те се оплождат като се кръстосват една с друга. Докато характерните белези се смесват и възприятията се променят, излизат наяве мистичните дорсайци, храбрите екзотици и мъдрите дружественици. С умножаването на смесените бракове, обаче се появяват Другите. Ако в най-скоро време на старите корени на Земята не бъдат присадени нови варианти, всички раси ще загинат в една последна зима, след която никога няма да настъпи пролет.

Странно, въпреки крайното противопоставяне между страните, водени от Хал и Блейс, рицарите-съперници смътно си приличат, сякаш са дясната и лявата ръка на едно и също същество. Коварният Блейс е по-бърз в откриването на някакво сходство и добавя това знание към своите хитрини. Но Хал така яростно отрича каквато и да било прилика, че самата сила на неговото отвращение го подтиква към разбиране.

Въпреки това, натрапчивият спорен въпрос остава. Само невярването не може да отстрани демона от огледалото. Наистина, неговият подигравателен образ става по-ясен през годините, когато Хал достига зряла възраст. Междувременно той хвърля своето сериозно предизвикателство към Блейс, тяхната физическа прилика е безпогрешна.

Каква предпоставка за другарство може да има между тези врагове? Ситуации от миналото предлагат аналогии. Най-големите трагедии, на които Хал е свидетел като Донал са смъртните случаи на брат: заколването на чичо му Джеймс (противовес на неговия баща), убийството на чичо му Кенси (жизнерадостния брат-близнак на мрачния Иън) и убийството на по-големия му брат Мор (вражеска сянка на самия него). Междувременно, във Войнико, не питай (1965) злонамереността на младия Там унищожава трима мъже, които биха могли да му бъдат братя и по този начин запълва празнотите в самотното си сърце. Така братството може да се провали чрез твърде голяма близост или твърде голяма раздалеченост. Иън и Кенси са обречени още от самото начало, когато съдбата ги разцепва в две отделни личности, вместо да ги слее в едната, която те след това жадуват да бъдат. Смъртта отваря непреодолима доживотна пропаст между Мор и Донал, оставяйки в наследство на Хал една вина за своето участие в съдбоносното отчуждаване.

Инстинктът и споменът също подхранват въображение, което вдъхновява изкуство. Например, видението на Хал за себе си и Блейс, затворени в отделения с мембранни стени, приличащи на амниотични торбички, е трансформирано и вградено в неговата поема „Омагьосаната кула“: „И сега, през двойно стъкло аз виждам образа на брат ми потъмнял.“ Тази поема, цитирана в Некромант, ще стане едно душевно комуникационно средство за събиране лице с лице на техните аз в Чайлд. Подхранвана от огромните ресурси на Последната енциклопедия, вродената чувствителност на Хал към митични символи ще подготви неговото затруднено положение, за да го постави в един вселенски контекст. Защото, като антрополог, Клод Леви-Строс предлага, „Целта на мита е да даде логически модел за решаване на едно противоречие“.

Сходството и несходството дефинират съществуването. Тяхното взаимодействие разкъсва космоса на парчета и после отново го събира. И така, въпреки че ние възприемаме нашия свят чрез двойка противоположности, каквито са Светлината и Мрака, ние също копнеем да се извисим веднъж за винаги над тези противоположности. Възможни са голям брой различни решения. Светлината може накрая да съкруши своя близнак Мрака (Персия) или да съществува съвместно с него в динамична хармония (Китай), или да бъде равен с него (Индия). Много култури виждат някакво тайнствено родство зад външния вид, правейки божествата и дяволите равностойни полюси на някакво най-старо единство. („Бог и Сатана са братя“, гласи една римска поговорка). Но ако Светлината е активен Мрак, а Мрака потенциална Светлина, какво помирение ги чака, ако се срещнат точно в полунощ?

Растящото разбиране, което води Хал от отхвърляне до приемане на Блейс като негов двойник, трансформира тяхната връзка. Пътят на Хал към мъдростта повтаря традиционно почитания път на героите — разделяне, посвещаване, завръщане. (Там, винаги пионер, изминава този път по-рано във Войнико, не питай). Процесът повтаря също преживяванията на Хал с тримата възрастни мъже, които са негови прототипи.

Тъй като произходът му е неизвестен, младият Хал се стреми да се идентифицира със своите учители, всеки от които се обръща към една отделна част от неговото пълноспектърно аз. Като покрити с фин слой с течение на времето реликви от върховите години на своите култури, на Уолтър, Обадиа и Малачи си струва да се подражава. Но, за да ги надмине, Хал трябва да ги напусне. Детето става мъж, преповтаряйки си уроците на своите бащи-осиновители от модели, на които първоначално се опитва да се противопоставя.

Там, землянинът свързан с екзотиците, е бил дяволска сила по времето на Донал, преди неговата диаметрална противоположност да е била обърната в кръв. Хал не е готов да приеме умствената задача, която Там му предлага в Енциклопедията, защото повишението е преждевременно. На Хал е необходимо да разбере как неговият предшественик го оценява в еволюционната авантюра. Това, че приема Там като изкривения от годините главен корен, а себе си като зреещия плод от същото дърво, показва на Хал защо новоподбраните видове на човешкия род се нуждаят от адаптивната твърдост на възрастните.

Отначало Хал и Child-of-God^[2] са напълно скарани един с друг, въпреки техните аналогични по смисъл имена. „Child“ е не само игра на думи с childe^[3], Дружественото месианско прозвище е еквивалентно на „Имануелсън“, съюзник на Хал на Хармония като член на Откритата църква на възродения Бог. (И забележете, че любимият чичо на Донал и заместник на брат му също се нарича Джеймс). Но страданието за обща кауза събира двамата мъже. Същият гъвкав храбрец, който отначало препречва пътя на Хал към командването, накрая изисква той да бъде ангажиран. „Твърд, несъблазнен, безстрашен“, Чайлд е твърдият жребий, който щампова Хал във формата на дружественец. Неговият пример за вяра в смъртта учи Хал да живее с вяра — единственото оръжие, което може да е равностойно на Другите, въпреки западането на силата и ума. Това духовно преобразяване затваря веригата от животи на героя и го подготвя за неговата задача за спасяване.

Първоначално, синовното уважение на Донал възпрепятства взаимодействието на Хал с Иън, защото младия Донал едва ли може да си представи да се равнява с юначността на своя уважаван чичо. Макар че по-късно превишава регистрираните военни успехи на Иън, той никога не се изравнява с извисяващия се ръст на по-стария мъж. Но пресъздаденото тяло на Хал е приблизително като това на Иън, както Аманда бързо преценява. Нейната омайваща песен „Зелена вода“ е възпяла отново младостта на Иън след години разбито сърце. Самият Греймхаус^[4] е свидетел на завръщането на вожда, подобно на келтски каменни талисмани, посрещащи като добре дошъл велик крал. Ако Хал може да изпълни големината на входа така добре както някога Иън, той е готов за Аманда и останалия неосъществен потенциал на Иън. През живота си Иън е бил олицетворение на идеалния дорсаец — на рицаря с най-чисто сърце. Посредством Хал неговият дух-защитник ще достигне, за да обгърне, обсадените стени на Земята.

И така, идентифициран с Там в ума, Чайлд в духа и Иън в тялото, Хал наследява младата жена, която обича всеки от тези застарели мъже. Докато Донал и Пол срещат опасност и разочарование в своите връзки с жени, последните обогатяват живота на Хал на всяко ниво. Той е напълно потопен в женски влияния, както реални така и символични. Това единствено е подходящо, тъй като богините са традиционните пазителки на съзидателността — дарът, който Хал е предопределен от съдбата да спечели за човешките създания.

В Аджийла живее „най-милата свежест дълбоко в нещата“. Нейно е възпитаващото сияние на златната слънчева светлина. Като помощница в Последната енциклопедия тя е жива връзка между Хал и Там, каквато Лайза, починалата жена на Там, е била между Там и Марк Тор, първия директор. Подобно на Лайза, тя е една необикновена екзотичка — един идеалист с капацитет за дълбока и трайна обич. Нейната романтична привързаност към Там постепенно се примирява с действителността. Чрез споделяне на неговата работа тя притежава своята главна мечта — великолепния титан, недокоснат от времето. Но това е само партньорство на съзнанията — Аджийла не е жена, затопляща леглото на немощен крал.

Благотворната връзка на Аджийла с Там обръща в обратна посока и следователно компенсира болезнената връзка между Кантеле и Уолт в Некромант. Кантеле става предшественица на настоящите екзотици, а Аджийла ще бъде предшественица на бъдещите екзотици. Макар без брачна или родствена връзка, Аджийла се грижи като майка за Там, за своя персонал и накрая за всички деца на земята. Така тя е едно копие на самата Енциклопедия точно както една жрица споделя самоличността на богинята, на която служи.

Непоклатима като основите на планината, в Рух няма нищо от деликатността на Аджийла. Тя е Божия ужасно бърз меч, закален в собствената й кръв. Усърдието е в самите й кости, защото тя е потомък на същия Северноафрикански род, който по-рано е дал живот на Деймтън Блек във Войнико, не питай. Жестокостта на нейните берберски предшественици блести най-ярко при исляма. Този народ ражда не само фанатизирани бойци (те са били алморавидските врагове на прото-дорсаеца Ел Сид), но също и почитани „живи светци“ като Избраните на Хармония, към които се числи и Рух.

Болка решава окончателно призванието, което е родена да следва тази типична Жена на вярата, защото тя е женската версия на Страдащия слуга на Исай. Тя „може да каже на уморените дума, която да ги раздвижи“, защото е била призована „за победата на справедливостта,… да бъде завет на хората, светлина за нациите, да отвори очите на слепите, да освободи затворниците от затворите и тъмниците и така да помогне на онези, които живеят в тъмнина“. Въпреки това, тя е също милостива, нежелаеща да загасва един пушещ фитил. (Нейното име означава „светъл“, но в персийския мистицизъм изразява благите характерни качества на Бога). Милостта й към нейния мъчител Барбидж има неочаквани последици и случайно попречва на Хал да извърши „греха на воина“, който слага петно на Донал. В своята пророческа функция тя предсказва окончателното преобразуване на дружествения дух от отричащ на утвърдителен. Рух е факел за запалване на свещи в тъмнината и тези, които тя разпалва със своя вътрешен огън, са нейните девствено родени деца.

В Аманда „сенките на звездите са смесени с морето“. Подобно келтска богиня, тя се свързва с коне, птици и води, както също и с другите две нейни аз — първата и втората Аманди — като тяхна близначка. От по-широка гледна точка трите Аманди обобщават една велика богиня — девица, любовница/съпруга, стара вещица — категоризираща всеки от трите живота на Хал. Нещо повече, самата Аманда III проследява целия кръг. Тя е девица-войник, любовница и бъдеща майка на един нов вид човешки род. От индуска гледна точка тя играе ролята на Махадеви за Махадева на Хал.

Фал Морган, къщата построена със „сърце за основния камък на сградата“ на нейната създателка е едно разширение от самата личност на Аманда. Тя създава сградата, а не сградата нея, както в случая с Аджийла и Последната енциклопедия. Както моделът повтаря себе си през времето, тя разширява обхвата на своята прегръдка — от семейството към планетата и към човешкия род. Широтата на нейния опит я подготвя за това изпълнение. Аманда I е имала трима съпрузи, Аманда II — нито един, а Аманда III се присъединява към един съвършен душевен партньор. С добавяне на характерните черти на предшественичките й към нейните собствени тя става една пълноспектърна Жена на вярата, философията и войната и по този начин — подходящ кралски консорт за Хал.

Аджийла(майка), Рух(прислужница) и Аманда(любовница) не само съставляват една Велика богиня. Те пасват като запушалки за различна форма в съответните пролуки в Хал. Специализираната любов на всяка от тях му помага да надрасне границите на неговото единствено мъжко възпитание. В противовес на тях, помощта на Тонина е само практическа. Тя е осакатен двойник на другите три, тъй като въпреки няколко добри намерения тя претърпява неуспех в своите последователни женски роли. Тази безинтересна(безплодна) жена символизира една задънена вселена, нуждаеща се силно от отпушване. Подобно на имитираните градини на Коби, тя раздвижва глада за истинска красота, която ще задоволява други.

Щом веднъж Хал се настанява в своето малко работно помещение в Последната енциклопедия, трите негови колежки актуализират онова, което го вдъхновява. Това разпределяне на работата е ефикасно, защото всяка от тях има повече умения от него в някоя област. Но също от символично значение е фактът, че жените играят обикновено „мъжки“ ръководни роли на Земята, в ниското небе и дълбоко в космоса — трите царства на Индоевропейските небесни богове.

Междувременно Хал остава затворен във вътрешността на една изкуствена луна, плетяща мрежа на миналата, настоящата и бъдещата съдба от нишките данни на Енциклопедията точно като една лунна богиня. Посредством неговите три раждания от матерните води на възможността, маркирани с раковинни черупки, той развива обикновено „женските“ черти на интуиция, емпатия и съзидателност.

Така Хал, Аджийла, Рух и Аманда се допълват вътрешно, както също и помежду си. Посредством пресичане на традиционните граници между половете те разширяват обхвата на своите същества, така че всяко едно от тях обхваща пълния кръг от yáng и yīn^[5]. Така, когато Хал и Аманда се събират „всеки е и двамата“ и заради това техния съюз е още по-тесен.

Но Блейс в своята ужасна ангелска безполовост не може да изпита това. Той е както нулева сума вътре в себе си, така и незавършен във всяко отношение извън себе си. Както Артъп Мачен отбелязва, „Злото е самотно нещо по своята същност, страст на отделна самотна душа“. Лишен от семейство, приятели или съпруга, Блейс не може да не завижда на Хал и Аманда „безкрайно щастливи един друг в прегръдките си“. Въпреки че чувства родство с Хал, той няма ни най-малко да се пропука да заяви това. Затвореното в тъмница его на другия не може да бъде едно „Аз“, докато не позволи на някой друг да бъде едно „Ти“.

Докато Блейс остава един гърбонос монад, сам в своето неудовлетворено превъзходство, Хал си проправя път към пълно членство в човешкото семейство. Сърцераздирателното състрадание на Хал към всеки, мистифицира несломимия Блейс, който не е в състояние да разбере чието и да било друго страдание освен своето собствено. Тези разлики определят техните стилове на лидерство: Блейс е пастиря, който подкарва своите животни към една кошара, а Хал е носещият се връх на хвърлено копие.

Знаенето как да обича и да бъде обичан е отделен триумф, на който Хал се поддава. Като Донал, той се опитва да бута и дърпа хора около себе си като блокове за строеж, подреждайки своите подчинените под себе си като подпорни стълбове на арка. Вместо това, Хал убеждава своите другари, хванати за ръце, да образуват стена в кръг около него. Самотният богоподобен става човек, така че другите човешки същества могат да станат богоподобни.

Видовете съдружници, които Хал привлича към себе си, контрастират по интересен начин на съвременниците на Донал. Понеже Отцепените култури ерозират, хората са по-ниски върхове в същите планински вериги, които техните предшественици доминират: Джейсън е един по-нискостоящ Джеймтън, Амид — по-нискостоящ Падма, Саймън — по-нискостоящ Иън. Но жени като Аталия (дружественичка/екзотичка), Ноне (екзотичка/дорсайка) и Мириам (дорсайка/дружественичка) съпоставят подсъзнателно две различни култури, защото тектоничните плочи, които крепят установените планини, се местят.

Компанията се оформя от борбата, с която тя се съгласява да се нагърби на страната на Хал. Неговото апокалиптично съобщение поставя жесток избор, който разделя отделни домове и цели общества. Все пак, веднъж взети, тези решения отварят също неочаквани пътища за помирение между култури, разделени от създаването си. Процесът въздейства както на групи, така и на отделни индивиди. Враждебно настроени секти на Хармония се съюзяват срещу общия враг. Аджийла, Рух и Аманда решават предишни конфликти между обществените им роли и техните самоличности. Това най-вече засяга расовото животно. Разделяното от Пол на съзнателна и подсъзнателна половина, Хал се труди да събере в едно. Само предишно разделяне прави възможно повторното обединяване.

Но преди мира е войната. Хал и неговата компания образуват едно цяло съзвездие от светлини, за да се противопоставят на принца на мрака. Това напрежение между Светлината и Мрака е повтарящ се тематичен маркер за характеризиране на личности или ситуации, или и двете едновременно. Рух и Чайлд излъчват като жарава. Блейс затъмнява като тъмен облак. Волята на Хал да живее е като заслепяваща лампа, а сенките на неговите възпитатели са изгорели свещи. Осветлението на Коби е мъчително спокойно, а на Енциклопедия съответно непостоянно точно както Блейс е един тиранин Холдфаст, а Хал поборник за промяна.

Но светлината не е автоматично еквивалентна на Доброто, нито Мракът на Лошото. Всяко от условията може да изразява всяко от качествата. При тяхното първо изпробване на волята, Хал извлича сила, за да се противопостави на бурята на мрака, която е Блейс, от своето видение както на вечния огън, така и на тъмния каменен олтар. Брюнетката Рух със своята мургава средиземноморска физиономия прилича на приказно русата Аманда по красота и героизъм. Тайнствените сенки имат същото значение като светлината, която ги пропъжда. Хладният мрак скрива бягството на Хал от дома, а горещата ярка светлина сигнализира за опасност по време на неговата шумна караница с колега от мината. Извръщането на очите от светлината позволява на Хал да поведе групата през обвитата в мрак гора към безопасността.

Периодичната смяна на светло с тъмно оформя дните и сезоните и сигнализира за променливи настроения. Макар есенната вечер на Земята да умира и зима да обхваща Мара, която някога е изглеждала като лятна страна на ума, една дръзка дорсайска пролет обещава възродяване. Но, докато тази съдба се изпълни, светлината и мрака чакат „за да бъдат полезни“ в кулминационната точка от съзидателната борба на Хал. Във вътрешността на Енциклопедията той се бори сам, обгърнат от тихо звездно пространство, в което никой Луцифер не би могъл да издържи.

Преходите между Мрак и Светлина премахват границата на човешкия живот. Три двойки преходи, извършени от една личност, дават подред Донал, Пол и Хал. Но техните животи не са просто повтаряне на един и същ цикъл. Тъй като всяко от тези въплъщения е подложено на цяла серия посвещения, техните общи преживявания образуват едно спираловидно движение състоящо се от голям брой малки завъртания между трите големи. Това уникално спирално изкачване отваря път, който цялата раса ще следва. Тогава нищо, което е излязло веднъж на светлина, няма след това да потъне завинаги в мрак.

Денят и нощта са отмерили достатъчно човешки животи. Дълга еволюционна бременност, простираща се назад към първия зачатък на съзнателно усещане, се приближава към своето раждане. Предстои да се появи на бял свят едно ново човешко състояние. Скоро морално зрялото човечество ще може да вярва, мисли и действа разумно с непрекъснато съгласувани съзнателни и подсъзнателни импулси. Докато „всичко живо пъшка и пътува заедно в болка“, очаквайки довеждането докрай на този процес, изникващите отново образи на зачеване, бременност и раждане предават ролята на Хал в представянето му.

От времето, когато Донал се пресъздава като дете във вътрешността на своя личен космически кораб до заемането на своето място в Енциклопедията като вече напълно зрял мъж Хал преминава през едно смущаващо разнообразие от утроби. Обстоятелствата около неговото бягство от Земята дават незабавно тонът. Забележете фройдианската женственост на „крехката“ малка лодка, езерото, хангара, колата и космическия ферибот. След това една поредица от реални или въображаеми стаи са местата, където се учат уроците за трансформиране и се постига изумителен растеж. Периодите в уютното като майчина утроба легло на един лечител го възстановяват до такава степен, че той може да съобщи за просвещението, което е спечелил в затвора. (Тогава той играе ролята на акушерка при израждането на Рух от същия затвор). Тези затворени пространства са може би внушителни като Дорсайската зала за събрания или тривиални като пощенския павилион, който приема документите му за самоличност с тиха необуздана въздишка. Неговият край е в неговото начало и неговото начало е в неговия край. Само едно връщане към родовата утроба на Греймхаус установява неговата истинска природа и го свързва с най-подходящия да оцени това партньор.

Но двата най-важни инкубатора са толкова крайно различни, колкото и загадъчно еднакви. Коби и Последната енциклопедия са съответно нощното и дневното лице на Майчинството — Разкъсвачка срещу хранителка — но, независимо от всичко, майки. И малката луна и планетоидът са кухи обитавани тела, в които космическият кораб на практика прониква, за да служи. Техните лабиринтни вътрешни недра съдържат жизненоважни ресурси, които се търсят навсякъде. Обаче Коби дава неохотно руда на потните конкуриращи се миньори, докато Енциклопедията свободно предлага знание на склонните към сътрудничество учени. Едното общество е потиснато, лишено от добри условия на живот и брутално; другото е свободно, благоденстващо и приветливо. Майката на ада убива своите деца, а Божествената майка ги закриля.

Хал влиза в мините с изключителна неохота. Неговото измислено име „Тед Торнхил“ озвучава момчешкото фалическо предизвикателство в средата на една страховита каменна утроба. Въпреки това, в корема на звяра, той намира злато и приятелство, защото няма мрак, който напълно да прегражда пътя на светлината. Рафинирани, суровите материали от Коби могат да бъдат вградени във фината тъкан на Енциклопедията. Невдъхващите надежда хора могат да бъдат преобразени посредством състрадание. Нискостоящият е потенциално високостоящ, високостоящият не може да задържи позицията си без нискостоящия.

Така Коби е един необходим етап от дългото пътуване на Хал към Енциклопедията, който не може да бъде избегнат. Дългият обиколен път е всъщност най-късия маршрут — един голям духовен кръг. На Коби Хал започва да узнава, че прогресът идва парадоксално. Нито сила, нито разум са достатъчни за преминаването на трудния преход. През удрящите се скали се скача с вяра, иначе е изобщо невъзможно. Само чрез прегръщане на Хаг Хал успява да спечели Кралицата, защото и двете са една и съща жена, но с различни маски.

Същият основен принцип може да реши безизходното положение на Хал по отношение на Блейс. Те са две конкуриращи се бъдещета, борещи се като Яков и Есо в утробата на времето — мястото на тяхната последна среща на границата на Енциклопедията е един вид родов канал — и нуждата се затваря около тях подобно на маточни контракции. Огромни казуални вериги на избор са ги довели до тази криза. Обичащият свободата дорсаец, какъвто е Донал, оценява своите действия като напълно свободни. Но след размишления върху своите минали животи Хал постепенно осъзнава, че историческите сили са определили неговите решения. Държан здраво от тази дилема, на него все още му предстои да открие как противоположности като Свобода и Нужда или Аз и Друг могат да бъдат идентични. Докато пътят през парадокса не се отвори, Времето ще работи напразно, без надежда за продължение на живота.

Това е единственият подходящ начин да бъде решен този стар от векове конфликт вътре и около Последната енциклопедия — последната утроба, създадена от човека. Тук е матрицата за превъзходство на Хал и чрез него на цялото човечество.

Първо, Енциклопедията е невероятен артефакт, започнат на Земята и довършен в орбита. Този еволюционен инструмент е проектиран да хвърли светлина в тъмните ъгли на расовото съзнание точно както една жена би могла „да покаже на един мъж неговия тил“. В личностно отношение тази подхождаща на жена виталност обръща в обратна посока негативните женски символи, които преследват Там във Войнико, не питай. На мястото на една криптоподобна къща, разрушения Партенон и гробовете на неговите жертви, Последната енциклопедия му дава един любим дом, храм на знанието и източник за живот.

Още повече, че Енциклопедията е Божествения компютър, който е антитеза на адския Супер-Комплекс в Некромант. Това притежаващо съзнание подземно съоръжение е една ужасна майка, която лишава от жизненост, смазва и контролира своите деца, за да ги съхрани инфантилни завинаги. Супер-Комплексът застрашава човечеството, докато Пол не го обезврежда. Енциклопедията не може да спаси човечеството, докато Хал не се присъедини към нея.

Още по-нататък, Енциклопедията е както „обикновена“, така и „преобразяваща“ фигура на Майка, както е дефинирана от митолога Ерих Нойман.

От една страна, тя е контейнер за присадено знание. Нейната мисия е да пази сбора от записани преживявания, а по-късно да се разшири, за да обхване физическата защита на Земята. (Така средновековната Девица на Милосърдието е разпростряла своята даваща подслон пелерина върху хората от всяка класа и всякакво състояние). От друга страна, Енциклопедията също оформя онова, което съдържа, плетейки нишки от данни в нови мрежи на разбиране. (По подобен начин библейската Свята Мъдрост, хрисимият агент на Иавей, „покрил Земята като мъгла“ и „обградил небесния свод“ неуморно „подреждайки всички неща за добро“). Взети заедно, двете еднакви функции на Енциклопедията, съхранение и преобразуване, я свързват назад към нейния възрожденски прототип Театъра на спомените. Там е бил направен каталог на закодирани знания, за да запалят искрата на тайнствено просвещение. (Палеолитното пещерно изкуство би могло да служи за подобна цел). Но Енциклопедията може да достави и онова, което миналото не е успяло да осигури.

Когато обещанието за това чудесно бъдеще става реалност, Хал се самозачева в своята плодовита метална утроба на майка-девица и се съвъкупява за своята съзидателна работа в нея. Но Блейс, самотният деспот, не се радва на такъв родител или родителска грижа. Утрешните порти са заключени за неговата ръка, непритежаваща ключа.

Междувременно Хал е намерил своята „последна енциклопедия“ и в буквалния смисъл. Неговата трета обиколка по кръга от инструкции на живота ще му бъде и последната. Дългото посвещаване бърза към своя край. Детето е вече почти мъж; кандидатът за рицар почти е станал такъв. „Мракът вътре в мрака“, Дао Дъ Дзин казва: „вратата към цялата мистерия“. Но пилигримът, достатъчно дързък, за да предизвика прераждане, открива зад Вратата в Мрака коридор към безграничната Светлина.