Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Лиценз за щастие
Будистки приказки за просветление - Оригинално заглавие
- Bowing, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Снежана Милева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Аджан Брам
Заглавие: Лиценз за щастие
Преводач: Снежана Милева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (допечатка)
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: сборник (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1579-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585
История
- — Добавяне
Будистите са известни със своите поклони. Западняците често питат защо го правим. Аз отговарям, че будистките поклони са ефикасно упражнение за коремните мускули, за да не надебелява човек!
После ставам по-сериозен и обяснявам, че когато се покланяме на статуя на Буда например, ние се кланяме на качествата, които въплъщава за нас Буда. Моите три поклона пред образа на Буда са за добродетелта, мира и състраданието.
Когато сведа глава към пода първия път, си представям добродетелта. Добротата е толкова важна за мен, че ми е лесно да се преклоня пред нея. Изпитвам такова щастие от това да живея в общност на монаси, на които мога напълно да се доверя. Когато имам честта да срещна добри хора, това ми дава увереност, че този свят е добро място за живеене. Добродетелта наистина заслужава поклон. Нещо повече, когато се поклоня пред добродетелта и си припомня значението й, откривам, че собствената ми доброта расте. Онова, което почитате и помните, укрепва с всяка прострация[1].
После се покланям на мира. Мирът също е важен за мен — както във външния свят, така и в личния свят на медитация. Без вътрешен мир и мир между хората няма щастие. Затова почитам мира и животът ми става по-ведър.
И накрая се покланям на състраданието. Добрите дела внасят топлина и светлина в света. Те правят страданието поносимо, дори му придават смисъл. Живот без добро не си струва да се живее. Затова, когато се поклоня пред състраданието, аз ставам по-състрадателен.
Ето защо се кланят будистите.
Преди няколко години бях поканен от приятел християнин, свещеник към елитно частно училище, да произнеса духовно слово по време на сутрешното събиране. Когато пристигнах, моят приятел свещеник ме приветства заедно с директора на училището.
Директорът обясни процедурата.
— Изчакваме, докато се събере цялото училище и всички утихнат, и после тримата влизаме. Когато влезем — продължи той, — свещеникът и аз ще се поклоним пред статуята на Исус, защото сме християни. Но вие като будистки монах не сте длъжен.
Възползвах се от възможността да подчертая нещо много важно. Обърнах се към директора, преструвайки се на сърдит, и го смъмрих:
— Държа на правото си като будист да се поклоня пред статуята на Исус!
Директорът беше много изненадан и ми позволи да обясня, че ще се преклоня пред онези качества на Исус, които аз като отдавна практикуващ будист дълбоко почитам. Очевидно не съм съгласен с всичко в християнското учение, защото в противен случай щях да бъда християнин, а не будист, но виждам много неща, които ценя и мога да почитам, и на тях искам да се поклоня.
И така, тримата влязохме в залата и се поклонихме пред статуята на Исус. Няколко месеца по-късно директорът посети моя будистки манастир и се поклони пред статуята на Буда.