Аджан Брам
Шотландска мъгла

Като студент прекарах много летни ваканции в планинската пустош на Северна Шотландия. Един безоблачен ден заедно с управителя на местното младежко общежитие тръгнах да изкачвам близкия връх. Гледката отгоре беше главозамайваща.

Млад и изпълнен с енергия, предложих да продължим към следващия връх, но на възрастния управител не му се катереше повече. Той ми каза да вървя сам. Това беше лош съвет, който едва не ме погуби.

По средата на пътя към следващия връх започнаха да се приближават облаци. Докато се изкачвах, облаците слязоха толкова бързо, че изведнъж ме обгърна гъста мъгла. Не виждах на повече от метър пред себе си.

Бях чувал истории за англичани като мен, които се изгубили в мъглата и се лутали с дни, но не ги бях взел на сериозно. Вярвах, че имам добър усет за посока, затова просто се обърнах и заслизах по пътя, откъдето бях дошъл. С младежката си самонадеяност бях сигурен, че скоро ще бъда долу. Пристъпвах внимателно, загледан в земята на две стъпки пред мен, докъдето можех да различа нещо, и изведнъж видях земята да свършва. Едва не политнах в пропастта. Бях на крачка от отвесна скала, на крачка от сигурната смърт.

Осъзнах, че съм се изгубил в опасна пустош в мъгла, която можеше да продължи с дни. Разтревожих се. Самонадеяността ми се изпари. Бях загазил сериозно.

За щастие бях студент по физика. Спомних си общата теория за относителността на Айнщайн, която също потвърждава известния факт, че водата тече надолу. И така, намерих малък планински поток, последвах го до един по-голям, който последвах надолу, докато излязох от мъглата. Тогава успях да видя ориентирите, указващи посоката, и се върнах жив и здрав в общежитието.

По-късно разгледах картата и открих, че единствената скална урва в тази планина, която се спускаше цели трийсет метра надолу, се намира в обратната посока на тази, в която си мислех, че вървя. Дотук с вътрешния ми усет за ориентация!

Използвам тази история, за да помагам на хората в духовните им пътувания. Ние всички започваме, обгърнати в мъглата на незнанието. Монаси, учители и водачи ни съветват кой път да следваме, но всички те казват различни неща. Това е толкова объркващо. Ние нямаме вътрешен усет за посока.

Затова ви предлагам да намерите поток, да следвате нещо, за което знаете, че върви в правилната посока, и което ще ви изведе от мъглата на незнанието, за да решите сами накъде да продължите.

Този поток е добродетелта, мирът и състраданието. Която и религия да следвате, а дори и да не следвате никоя религия, тези три качества ще ви отведат към истината. Следвайте ги. Ще усетите как потокът на доброжелателното внимание става все по-пълноводен, все по-широк и дълбок. Скоро той ще ви отведе отвъд мъглата на незнанието до място, откъдето ще видите сами накъде е пътят към къщи.