Аджан Брам
Доброжелателно внимание и спокойствие

Много хора днес се опитват да практикуват медитация. Най-големият им проблем е, че не могат да държат ума си мирен. Колкото и да се мъчат, не могат да спрат да мислят. Защо?

Телефонът на една жена позвънил.

— Здрасти, М. Т. К. е. Свободна ли си да пием кафе следобед?

— Разбира се — отговорила жената.

— Добре — продължила М. Т. К. — Ще отидем в кафенето, което аз харесвам, не в онова, което ти предпочиташ. Ти ще пиеш късо черно, не онова високохолестеролно лате, което знам, че обичаш. Ще ядеш боровинков мъфин като мен, а не някоя от онези глупави пасти, които толкова често съм те виждала да похапваш. Ще седнем в тих ъгъл, защото аз искам да седна там, а не на улицата, където ти винаги избираш. После ще обсъждаме политика, за която аз обичам да говоря, а не онези духовни глупости, които все дрънкаш. Ще останем там 60 минути, а не 50 или 70 — точно един час, защото аз смятам да отделя толкова време.

— Ааа… — казала съобразително жената. — Сега се сещам, че този следобед имам час при зъболекаря. Съжалявам, М. Т. К., няма да мога.

Вие бихте ли искали да отидете на кафе с някого, който ви казва къде ще отидете, какво ще ядете и пиете, къде ще седнете и какво ще обсъждате? Няма начин! И в случай че не сте се досетили, М. Т. К. е съкращение на Маниак на Тема Контрол.

Да направим сравнение с човек, който медитира. „Ум, слушай внимателно! Сега ще медитираме. Ти ще следиш дъха, както искам аз, а няма да се зазяпваш накъдето искаш ти. Ще концентрираш вниманието си на върха на носа — според моето желание, а не навън на улицата. Ще останеш седнал точно шейсет минути, нито минута повече или по-малко.“

Когато се държите като маниак на тема контрол и третирате ума си като роб, нищо чудно, че той винаги се опитва да ви избяга. Ще се връща към безполезни спомени, ще планира нещо, което никога няма да се случи, ще фантазира или ще заспи — каквото и да е, само и само да се махне от вас. Ето защо не можете да седите мирни!

Същата жена получава обаждане.

— Здрасти, М. Д. В. е. Искаш ли да излезем на кафе следобед? Къде искаш да отидем? Какво искаш да пием? Какво ще похапнем? Ще седнем където пожелаеш, ще обсъждаме любимите ти теми и ще останем колкото ти искаш.

— Всъщност за следобед имам час при зъболекаря — отговаря жената. — Е, какво пък! Зъболекарят ще почака. Ще изляза с теб на кафе.

И те си прекарват толкова спокойно и приятно, че остават там много по-дълго от очакваното. М. Д. В. е съкратено от Маниак на Доброжелателното Внимание, разбира се.

Та защо да не медитирате, третирайки ума си като най-добър приятел: „Хей, приятелю! Искаш ли да помедитираме? Какво искаш да наблюдаваш? Как искаш да седнем? Колко дълго желаеш да продължим?“. Когато се отнасяте към ума си с доброжелателно внимание, той няма да се отплесва наникъде. Той харесва компанията ви. Прекарвате си заедно приятно много по-дълго, отколкото някога сте очаквали.