Аджан Брам
Не просто внимание, а доброжелателно внимание

Една вечер заможна жена тръгнала за часа си по медитация. Казала на охранителя, който стоял при портата на голямата й къща, да бъде нащрек. Много от съседите били ограбени, затова тя настояла да следи всичко много внимателно.

Когато се върнала, открила, че къщата е ограбена. Скарала се на пазача:

— Казах ти да внимаваш за крадци. Нищо не си направил.

— Но аз внимавах, госпожо — отвърнал пазачът. — Видях крадците да влизат в къщата ви и отбелязах: „Крадецът влиза. Крадецът влиза“. После ги видях да излизат с всичките ви бижута и с внимание отбелязах: „Изнасят бижутата. Изнасят бижутата“. После отново ги видях да влизат и да отнасят сейфа ви и с внимание отбелязах: „Отмъкват сейфа. Отмъкват сейфа“. Следях внимателно, госпожо.

Явно е, че само да внимаваш, не е достатъчно. Ако беше проявил не просто внимание, а и загриженост за работодателя си, той щеше да повика полиция. Когато добавим доброжелателност към вниманието, получаваме доброжелателно внимание.

Преди няколко години получих хранително отравяне. Монасите от моята традиция разчитат на приношенията от нашите поддръжници миряни. Ние никога не знаем какво ядем. Случва се да слагаме в устата си нещо, с което по-късно стомахът влиза в разпра. Стомашните болки са нещо като „рисковете на професията“. Този път обаче беше много по-сериозно от пристъп на лошо храносмилане. Това бяха агонизиращите спазми на хранително отравяне.

Вместо да отида в болницата, както би направил един разумен монах, аз приложих доброжелателно внимание.

Не се поддадох на естествената склонност да избягам от болката, а почувствах усещането възможно най-пълно. Това е вниманието — да изживееш чувството в момента, колкото може по-ясно, без да реагираш. После добавих доброжелателство. Отворих сърцето си за болката, почитайки я с емоционална топлота. Вниманието ми даде обратна връзка. Забелязах, че червата ми са се отпуснали малко и болката леко е отслабнала. Затова продължих с доброжелателно внимание. Малко по малко болката намаляваше, докато доброжелателството работеше върху релаксирането на храносмилателния тракт. Само след двайсет минути болката изчезна напълно. Бях здрав и релаксиран, сякаш никога не съм имал хранително отравяне.

Това беше истинско хранително отравяне. Спазмите бяха адски болезнени и ме доведоха до агония. Но на удара отговорих с истинско доброжелателно внимание. Нямам представа какво се случи с бактериите, които причиняват хранителното отравяне, но не се тревожех за това. Болката бе изчезнала напълно. Това е само един личен пример за силата на доброжелателното внимание.

Доброжелателното внимание води до релаксация. То успокоява тялото, ума и света. То прави възможно изцелението. Затова не просто внимавайте, а внимавайте доброжелателно.