Аджан Брам
Да бъдеш или да гониш края?

Толкова е трудно да намериш човек днес. Всеки все нещо прави, нанякъде отива и почти никой не е тук. Изгубили сме умението просто да бъдем.

Един празничен ден бях зает с административни задачи в храма, когато стар приятел ме попита как вървят нещата.

— Вижда му се краят — отговорих.

— Къде му е краят? — продължи той мъдро.

Веднага се осъзнах и спрях да се щурам насам-натам.

— Хвана ме неподготвен — признах, позасрамен. — Май единственият край, който се вижда, ако продължавам така, е преждевременната смърт!

И двамата се усмихнахме.

Ако сте един от тези „гонещи края“, запитайте се: „Къде отивам? И кога ще стигна, ако изобщо го направя?“.

Колкото до мен, аз вече пристигнах. Стигнах дотук и вече мога да се нарека човешко същество. „Тук“ е много удобно място. Препоръчвам на всички да го посетят и да поостанат, вместо все да бягат оттук, вечно отивайки някъде другаде.

Днес, когато приятели ме попитат как вървят нещата, отговарям:

— Просто съм тук!