Аджан Брам
Междинни моменти

Голяма част от живота ни заема времето, в което сме тръгнали за някъде, но още не сме пристигнали. Това са така наречените „междинни моменти“. Те твърде често биват безплодно пропилени.

Преди да стана монах, бях преподавател в гимназия. Един колега ми каза, че е кандидатствал за много по-добра работа. Мястото му било в кърпа вързано, но се налагало да чака шест дълги месеца, докато изтече договорът му с училището, преди да започне мечтаната работа. Бил неприятно изненадан от факта, че се е оказал в подобна ситуация. Искало му се тези шест месеца от живота му да ги няма.

— Животът ми е твърде кратък, за да зачеркна половин година до започването на новата работа. И все пак точно това правя!

Каква част от живота си сте пропилели в желанието часове, дни и месеци да минат възможно по-скоро, очаквайки нещо да се случи: да излети самолетът, да свърши работният ден или да се роди бебето? За жалост, по-голямата част от живота си ние прекарваме в такива междинни моменти.

Когато се осъзнае колко много живот бива пропилян, „процентът на убийствата“ в обществото ще намалее значително. Хората, които убиват време, няма да са толкова много.

Вече няма да бъдем толкова съсредоточени върху достигането на дестинацията. Вместо това ще разберем колко стойностно е пътуването, ще можем да се отпуснем насред задръстването, да разговаряме с другите пътници във влака и да открием многобройните приключения, които се случват само в такива скъпоценни „междинни“ моменти в живота ни.