Аджан Брам
Когато няма тишина

В първата ми година като монах в Североизточен Тайланд в близкото село организираха тридневно празненство. Електричеството още не беше достигнало до тези земи, но бензиновите генератори, усилвателите и огромните високоговорители определено бяха. Макар селото да беше на повече от километър разстояние, звуците на празненството нарушаваха скъпоценната тишина на манастира.

Будизмът винаги е проповядвал философията „живей и остави другите да живеят“, но когато в два часа сутринта празненството продължаваше да ехти с пълна сила, ние взехме решение да помолим за компромисното „спи и остави другите да спят“. В края на краищата за монасите денят започва в три сутринта.

Попитахме старейшината на селото дали следващата нощ биха могли да спрат в един часа, за да ни оставят поне два часа на спокойствие. Отговорът беше учтиво „не“. Затова изпратихме делегация при нашия високоуважаван учител Аджан Ча с молба да каже на селяните да намалят звука в един часа. Знаехме, че старейшината на селото ще послуша Аджан Ча.

И ето на какво ни научи Аджан Ча: „Не шумът ви смущава. Вие сте тези, които смущават шума!“.

Не бяхме очаквали това, но имаше резултат.

Шумът все така отекваше в тъпанчетата ни, но не и в съзнанието ни. Сключихме мир с неудобството. То продължи само три дни и скоро отмина.

Много години по-късно братът на един от монасите посети манастира ни в Австралия. За жалост всички стаи за гости бяха заети, затова монахът ме попита дали може брат му да спи при него — само за една нощ. В края на краищата бяха израснали, делейки една стая.

— Е, да, но сега и двамата сте много по-възрастни — изтъкнах аз. — Сигурно и двамата хъркате.

Монахът ме увери, че няма да има проблеми, и получи разрешението ми.

Братът заспал първи и както се очакваше, захъркал толкова силно, че монахът не могъл да заспи. Изтощен от безсъние, той си спомнил съвета, който бе получил „Не шумът те смущава. Ти си този, който смущава шума!“.

И така той започнал да си играе с възприятието си за хъркането, като върху звуците налагал представата, че това е успокояваща мелодия от известен класически композитор. Не можел да промени шума от хъркането, но можел да промени начина, по който го възприема.

Когато се събудил на сутринта, последното, което помнел, преди да се унесе в ободряващ сън, било колко мелодично било станало хъркането на брат му!

И тъй, ако съпругът ви хърка, представяйте си, че слушате „Грейтфул Дед“ или каквато музика харесвате. Когато кучето се разлае посред нощ, приемете го като интерпретация на Тържествената увертюра „1812 година“ от Чайковски или нещо подобно. Когато не можете да избегнете шума, опитайте да промените начина, по който го възприемате.