Аджан Брам
Колко струваш?

Преди няколко години ме качиха на самолет от Австралия до Англия, за да изнеса реч на престижна конференция по управление на човешки ресурси в Докландс, Лондон. Изцяло спонсорираното пътуване ми даваше възможност да гостувам на роднини и приятели във Великобритания.

Петнайсет минути преди да се кача на подиума за едночасовата презентация, човек от организаторите ми каза, че на входа на конгресния център двама души твърдят, че са мои роднини, и се опитват да влязат без пари. Отидох да проверя заедно с мениджъра и наистина това бяха брат ми и дъщеря му. След едноминутно ласкателство, в което съм много опитен, успях да убедя координатора на събитието да ги пусне без билети.

След речта отидох при брат ми и племенницата ми и ги смъмрих, задето ме бяха изложили.

— Ти си управител на банка! И ти, племеннице, също имаш добра работа! Защо просто не си платихте билетите?

Тогава те ми казаха, че ако някой поиска да ме слуша в продължение на 60 минути, трябвало да плати триста лири.

Раздразнението ми изчезна, когато чух това. Изпълних се със самоуважение.

Когато се прибрах в Австралия, разказах на настоятелството на моя храм за „пазарния курс“ за посещение на моя беседа. Те дипломатично отвърнаха, че струвам повече от 300 лири на час на човек.

— Вие сте безценен — казаха от настоятелството единодушно. Това означава, че все така не вземат пари от хората, които идват на беседите ми.

Та колко струвате вие? Навярно и вие като мен сте „безценни“.

Седмица след завръщането си получих нова покана за изнасяне на реч, този път на ежегодния конгрес на Британската национална служба по здравеопазване в Бирмингам. Организаторите отново поемаха всички разходи. Отказах с аргумента, че да се предприемат подобни дълги пътувания прекалено често, е вредно за здравето. И тъй като става дума за Британската национална служба по здравеопазване, би било истинско лицемерие да присъствам на събитието.