Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Лиценз за щастие
Будистки приказки за просветление - Оригинално заглавие
- The Bully, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Снежана Милева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Аджан Брам
Заглавие: Лиценз за щастие
Преводач: Снежана Милева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (допечатка)
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: сборник (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1579-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585
История
- — Добавяне
Където има йерархия, има и такива, които умишлено се опитват да сплашат или да тормозят по-слабите. Хулигани има в училищния двор, на работното място и дори в манастира, както ще разберете от следната история.
Един ден през първата ми монашеска година, докато клечах на земята и миех купата за подаяние и съда за отпадъци от обяда, един старши монах се запъти към мен, надвисна отгоре ми, чудовищно заплашителен, и изкрещя:
— Брамавамсо! Това е отвратителен навик! Не бива да бършеш купата за подаяние със същия парцал, с който бършеш съда за отпадъци! Спри веднага!
От младшите монаси се очаква да показват уважение към старшите, но това беше прекалено. Старшият монах се опитваше да ме сплаши. Още повече че всички останали правеха същото, за което ме мъмреха. Бе несправедливо да се заяжда с мен.
За щастие знаех как да отговоря на този тормоз. Спокойно направих онова, което се искаше от мен.
Въпреки че отвътре ми кипеше, аз използвах всичките си умения за самоконтрол, за да не отговоря, бавно отидох, където се държаха парцалите, взех един, върнах се още по-бавно на мястото си и избърсах с този парцал съда за отпадъци. През цялото време усещах как погледите на много други монаси ме следят. После погледнах към тормозещия ме монах. Останалите също го погледнаха. Чакаха да видят как ще реагира на неочакваната ми отстъпчивост. Всичко продължи около две дълги минути, след което лицето му почервеня по-ярко от пожарникарска кола. Той се оттегли и никога повече не опита същия номер върху мен.
Хората, които ви тормозят, искат да докажат, че ви превъзхождат. Горното решение не е подходящо за всеки тиранин — понякога трябва да им отговорите открито. Но показва, че начинът, по който реагирате, може да ги принуди да си променят виждането за превъзходството.