Аджан Брам
Как да хванеш манго

През първите ми месеци в манастира „Уат Нонг Па Понг“ учителят ми Аджан Ча разказваше тази история отново и отново. Звучеше толкова безсмислено, че аз я приех просто като някаква културна аномалия. Въпреки това я запомних. След време осъзнах, че тази метафора, предложена от най-великолепния учител, когото съм срещал, е съвършеното описание на постигането на просветление.

„Уат Нонг Па Понг“ е мангова овощна градина, където дърветата са посадени от Буда. Днес дърветата са напълно развити, с хиляди узрели плодове, готови за ядене. Поради великата мъдрост и състрадание на Буда, днес на монасите и монахините, както и на миряните, не им се налага да се катерят, за да откъснат манго. Нито пък е нужно да хвърлят пръчки или да тръскат дървото, за да накарат плода да падне.

Трябва само човек да седне под дървото съвършено неподвижен, да отвори длан — и в нея ще падне плод.

Такава е мъдростта и състраданието на Буда.

Аз познавах манговите дървета. Ако просто седнеш под едно от тях, ще има да чакаш с дни някое манго да падне. Има вероятност птиците първи да ги изядат. Освен това, ако някой плод все пак падне, познавам си късмета, той би улучил по-скоро голата ми глава, отколкото ръката. Ама че глупаво сравнение!

Сега осъзнавам, че глупавият съм бил аз. В духовния живот нищо не се добива, когато тръгнеш „да раздрусваш дървото“ или „да мяташ пръчки“, или „да се катериш по него“, за да предизвикаш резултат. Когато се научиш да бъдеш съвършено неподвижен, без нито едно желание в този свят, и отвориш сърцето си с безусловна любов, само тогава манговите плодове на просветлението леко ще паднат в ръката ти.