Аджан Брам
Всезнайкото

Бившите тайландски крале по традиция се обграждали с най-умните хора в страната. Един такъв придворен имал остър ум, който режел като бръснач. Другите придворни намислили да си отмъстят, като го изложат пред Негово Величество.

Планът им бил да възхваляват многобройните му качества пред краля, да ласкаят самолюбието му до такава степен, че да се главозамае и необмислено да признае, че притежава способността да чете мислите на хората. Тогава щели да го предизвикат да разкрие какво си мислят те. Дори ако този умник действително познаел, те категорично щели да отрекат. Защото кой може да докаже какво мисли другият?

И така, една сутрин в кралския двор един след друг министрите възхвалявали голямата мъдрост и способности на този придворен в присъствието на краля. Когато сметнали, че гордостта му е взела връх над благоразумието, един от министрите възкликнал:

— Този човек е толкова талантлив, че вероятно може да чете мислите на хората. Вярно ли е?

— Мога, разбира се — казал гордо придворният.

Министрите се усмихнали един на друг. Ето че бил паднал в изкусния им капан.

— Добре. Кажете тогава на Негово Величество какво си мислим ние в момента.

Хванали го. Всезнайкото нямало как да се измъкне.

— Ваше Величество — отвърнал придворният, — ще ви кажа какво си мислят в момента министрите ви. Мислите на всички тях са свързани с добри чувства и преданост към краля им.

Министрите помислили за секунди и се съгласили:

— Да, Ваше Величество, всички ние в момента мислим точно това!

Това се казва всезнание.