Аджан Брам
Чудото

Като човек, получил обучение по теоретична физика в Кеймбриджкия университет, не съм особено отворен към чудотворни явления. И все пак едно събитие, на което станах свидетел, няма друго обяснение.

Беше 30-ата годишнина на нашето Будистко общество на Западна Австралия. От скромното начало бяхме стигнали толкова далеч и беше време да празнуваме успеха и да покажем, че будизмът е пристигнал в Западна Австралия. Наехме най-добрия открит терен в Пърт — градините пред Върховния съд, които за наше най-голямо учудване бяха неангажирани в този ден. За случая поръчахме огромна нова златна статуя на Буда от Тайланд. Не бяха пожалени средства за сцената, шатрите, храната и забавлението. Успяхме да убедим премиера на Западна Австралия — многоуважаемия д-р Джеф Галъп, да присъства, както и посланици, и други почетни лица. Събитието предстоеше да се случи в неделя вечер по време на пълнолунието през май, най-святата нощ в будисткия календар. Работихме усилено, но всичко постепенно си идваше на мястото.

Когато се събудих в деня на събитието, валеше силен дъжд. Според прогнозата щеше да става още по-лошо. За Пърт бяха обявили предупреждение за буря, която се очакваше да се разрази в седем часа, точно когато трябваше да започне церемонията.

Докато организирахме нещата през деня, всички станахме вир-вода от непрестанния силен дъжд. От кабинета на премиера се обадиха три пъти, за да питат: „Отменяте ли събитието? Според прогнозата бурята тепърва предстои!“. И трите пъти отговорих: „В никакъв случай!“. Мой добър приятел, който беше прекарал целия си професионален живот като моряк на търговски кораб, посочи падащото налягане на барометъра и каза, че ако съди по морския си опит, със сигурност се задава сериозна буря. Дори един от монасите ми ме дръпна настрана и ме посъветва да спра да се излагам и да отменя събитието. Отново отказах.

Петнайсет минути преди пристигането на първите важни гости една от помагащите дойде в шатрата, където аз за последно нареждах нещо, и каза, хълцайки:

— Елате навън! Елате навън!

Помислих, че нещо много неприятно е станало, но тя просто посочи към небето. Облаците се бяха разкъсали за първи път в този ден, разкривайки великолепната пълна луна.

Дъждът беше спрял.

Скоро пристигна премиерът и всички други високопоставени лица. По петите ми вървеше снимачен екип и всички повтаряха:

— Това е невероятно! Това е невероятно!

Проведохме церемонията в сухо време под сияйната пълна луна.

Още щом церемонията приключи, облаците се сгъстиха, дъждът се заизлива отново и продължи през цялата нощ. На другата сутрин мястото на събитието беше под пет сантиметра вода, близката магистрала също бе наводнена. Много от поканените не бяха дошли, защото в околните предградия беше валяло, без да спира, и имаше множество изкоренени дървета. Те не можеха да повярват, че церемонията е преминала при сухо време. Компанията, от която наехме сцената и шатрите, ни прати имейл с думите: „Не знаем кой е Аджан Брам, но бихме искали да го попитаме кой ще победи на надбягванията днес“.

Спря не просто дъжд, а мощна буря — и то само над мястото на церемонията ни.

Няма друго обяснение — това бе чудо.