Аджан Брам
Лошият слон

В един зоопарк живеел добродушен женски слон на име Ели. Всички деца, които посещавали зоопарка, много обичали да играят с Ели. Тя нямала нищо против да я галят по дългия хобот или да ги разхожда на гърба си из градината. Всъщност й харесвало да й обръщат внимание. Понякога, в тихите нощи, когато децата отдавна спели в своите легла у дома, Ели се взирала в звездното небе и си спомняла горите, в които била израсла и из които скитала на воля. Спомняла си случаите, когато ловци едва не я убили, и дните, в които гладувала, защото нямало храна. В зоопарка се живеело комфортно: имало вкусна храна в изобилие, безплатни медицински грижи и помещение с климатик, където да избяга от жегата. Ели била щастлив слон.

И тогава нещо се променило. Един ден ученици, които били дошли в зоопарка, подметнали нещо за големината на ушите на Ели. Тя ги изпръскала с вода, направо ги измокрила, включително учителката. По-късно, докато служителят, който се грижел за нея, чистел изпражненията от клетката, тя го бутнала с главата напред върху купчината тор. Ели ставала лоша. Не след дълго замеряла посетителите с гнили плодове и не допускала деца да я доближат.

Служителите в зоопарка повикали ветеринаря, за да разберат дали не я мъчи някаква болест. Но слотският доктор не открил никакви признаци на заболяване. После опитали със слонски психолог, който заподозрял менопауза само защото Ели била женска. Скоро и това било изключено. Междувременно Ели ставала все по-избухлива.

После някой изказал предположението, че това е духовна криза, нещо като слонска тъмна нощ на душата.

Затова повикали монах.

Почитаемият монах можел да дойде едва късно вечерта след изпълнението на задълженията си. И така късно една вечер, когато зоопаркът бил затворен за посетители, монахът медитирал сам в тъмното пред ограждението на Ели.

Към единайсет часа медитацията му била прекъсната от нисък заплашителен шепот и демоничен смях. Дали не било дух? Или звуци на вампири? Идвали точно от мястото зад ограждението на Ели.

Монахът прекъснал медитацията си и отишъл да разбере откъде идват звуците. Той видял, че в съседство със зоопарка има градински магазин и в дъното на двора, намиращ се точно зад мястото, където спяла Ели, се били събрали съмнителни типове, мъже и жени. Като се прокраднал по-наблизо, монахът разбрал, че те са дилъри на наркотици, които обсъждали престъпните си вечерни занимания. Амфорите с цветя не били единствените саксии за продан в този магазин^[1]. Дилърите обсъждали още жестоките наказания, които очаквали онези, които не можели да си платят дълговете. Ето че причината за промяната в характера на Ели била ясна.

На следващата вечер полицаите очаквали наркодилърите и ги арестували. На тяхно място монахът уредил да дойдат някои от приятелите му, за да медитират и да говорят за всички добри и благородни неща, които били извършили или планирали да извършат, и как ще простят на онези, които са ги разочаровали. Освен това те тихо напявали стиховете, в които се говори за разпространението на любовта по целия свят, към всички същества, особено слоновете.

Ели започнала да става по-добра и внимателна. След няколко дни старото й любящо аз се върнало и тя щастливо играела дори с най-пакостливите деца.

Тази история е адаптация на притча, разказвана от Буда. Тя показва как животните се влияят от поведението на другите. Затова, ако имате партньор, който от ден на ден става все по-раздразнителен, или тийнейджър, който ви влудява, заключете ги в манастир за няколко дни. Може би ще станат благи и добри като монасите — освен ако монасите не станат раздразнителни като тях!