Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blind Leading the Blind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Аджан Брам

Заглавие: Лиценз за щастие

Преводач: Снежана Милева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (допечатка)

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2017

Тип: сборник (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1579-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585

История

  1. — Добавяне

В един манастир в планините на Северна Индия, прочут с духовните постижения на монасите, избрали нов настоятел. Наближавала зима, затова младите монаси попитали новия си духовен водач дали сезонът ще е студен, или мек.

Новият настоятел все още не бил развил медитативните си способности дотам, че да предсказва времето. Но за всеки случай и за да впечатли учениците си, той отговорил, че зимата ще е студена и че трябва да съберат много дърва за огрев.

След няколко дни му хрумнало да позвъни в местната метеорологична станция и да се консултира с високоерудирания професор от Оксфордския университет.

— Професоре, каква зима можем да очакваме тази година? — попитал той, без да се представи.

— Признаците сочат, че зимата ще е студена — отговорил професорът.

Ето защо на другия ден настоятелят казал на монасите да съберат още дърва.

Седмица по-късно той отново се обадил анонимно в станцията:

— Все така ли има признаци за студена зима, професоре?

— Признаците са лоши, господине — отговорил професорът. — Изглежда, ни чака много студена зима.

На другата сутрин настоятелят обявил пред монасите, че трябва да съберат всичко, което намерят, до последната съчка. Според прогнозата му зимата щяла да е една от най-суровите, които са виждали в планините.

Опасявайки се, че може да е прекалил и че ако сгреши, ще си изгуби репутацията, настоятелят се обадил отново на шефа на станцията.

— Професоре, напълно ли сте сигурен, че признаците са за много студена зима?

— Напълно! — отговорил професорът. — Всъщност с всеки изминал ден признаците се влошават. Както изглежда, зимата ще е изключително студена.

— Откъде сте толкова сигурен? — попитал настоятелят, който и този път се обаждал анонимно.

— Сигурен съм, защото всички благочестиви монаси в местния манастир събират дърва за огрев като луди — отговорил ученият професор.

 

 

Приятелят, който ми изпрати тази история, каза, че тя е метафора за механизмите на стоковия пазар. Може би е прав!

Край