Аджан Брам
Как не бива да се молим

Преди няколко години В Куинсланд, Австралия, имаше много големи наводнения. Един будистки монах стоял на покрива на своя храм, заобиколен от надигащите се води, когато дошли да го спасят с лодка.

— Скочете в лодката, достопочтени господине — казал почтително капитанът. — Дойдохме да ви спасим.

— Няма нужда! — отвърнал делово монахът. — Аз съм последовател на Гуанин, богинята на милосърдието. Вярвам в нея. Гуанин ще ме спаси. Вървете си. Моля ви, продължавайте по пътя си.

— Наводненията ще стават все по-сериозни — казал капитанът. — Можете да се молите и в лодката.

— Не ми се присмивайте! — възразил монахът. — На Гуанин се моля тук. И тя ще ме спаси. Ще видите!

Монахът не се поддал на опитите да го убедят да влезе в лодката. Спасителите нямали време за бавене и лодката отплавала, за да се притекат на помощ на други.

Водите се надигали и монахът се хванал за извитите орнаменти на ръба на покрива, каквито трябва да има всеки будистки храм. Тогава пристигнала втора спасителна лодка.

— Достопочтени господине — извикали от нея, — вие сте легенда! Всички сме много впечатлени от силата на вярата ви… наистина, уверяваме ви! Но сега трябва да скочите в лодката! Водата се надига.

— В никакъв случай! — отвърнал монахът. — Това е изпитание на вярата. Цял живот съм се молил на Гуанин. Тя няма да ме изостави сега. Гуанин ще ме спаси. Оставете ме. Спасявайте другите.

— Ами ако грешите? — попитал капитанът.

— Не греша! — възкликнал монахът. — Ще видите!

Каквото и да му казвали, монахът отказвал да скочи в лодката. И хората си тръгнали.

Водите се надигнали още и монахът се хванал за телевизионната антена. Тогава се появил хеликоптер, който пуснал стълба.

— Монахо! — извикали по мегафона. — Слушайте! Вие доказахте вярата си. Сега се хванете за проклетата стълба. Ще ви издърпаме.

— Гуанин ще ме спаси! — изкрещял монахът.

— Хванете се. Сега!

— Аз вярвам!

И той продължил да отказва. Хората в хеликоптера нямали избор и си тръгнали без монаха.

И знаете ли какво се случило?

Водите се надигнали и монахът се удавил.

Когато отишъл на небето, той бил много, много разгневен. Тръгнал да търси богинята на милосърдието и когато я открил, строго я порицал:

— Аз ти имах такава вяра, а ти ме изостави! Казах на всички онези неверници, че ще ме спасиш, но ти не го направи. Толкова съм унизен и толкова… толкова… толкова мъртъв! Защо не ме спаси?

Гуанин се усмихнала нежно и благо отговорила:

— Нима не пратих две лодки и един хеликоптер?

Сега разбирате как не бива да се молите!