Аджан Брам
Източникът на стреса

През 2010 година бях поканен да изнеса встъпителна реч на Световния компютърен конгрес в Брисбън. Нищо не разбирах от компютри, но такива тривиални подробности от рода „не знам за какво да говоря“ не ми попречиха да приема ангажимента.

По време на речта аз вдигнах чашата си с вода и попитах публиката си:

— Колко тежи тази чаша?

Преди да успеят да отговорят, продължих:

— Ако продължа да държа чашата си ето така, след пет минути ръката ще ме заболи. След десет болката ще е значителна. След петнайсет ще изпитвам истински мъки и ще съм един много глупав монах!

Така че какво трябва да направя?

Когато чашата с вода ми натежи и започна да усещам неудобство да я държа, би трябвало да я оставя за минута. След като съм дал почивка на ръката си за шейсет секунди, отново мога да вдигна чашата и с лекота да я държа. Ако не ми вярвате, опитайте сами у дома!

Това е в основата на стреса на работното място. Той няма нищо общо с това колко работа имате да свършите, нито колко тежки са отговорностите ви. Стресът идва, ако не осъзнаете, че трябва да прекъснете работа, когато напрежението ви е дошло в повече, че трябва да си позволите кратка почивка, преди отново да поемете товара.

Съветът ми се прие толкова добре, че беше публикуван в „Острейлиън“, единствения ежедневник в страната, а оттам достигна и уебсайта на Австралийската стокова борса.

Ако не се научите да „оставяте товара“ и да си почивате в моментите, когато се почувствате прекалено напрегнати, качеството на работата ви ще се понижи, производителността ви ще стане много по-малка, а нивата на стреса ще се покачат. Ако обаче си давате половинчасова почивка в средата на деня, тези трийсет минути, които сте изгубили, скоро ще бъдат компенсирани с по-висококачествена работа, свършена за по-малко време. Например работа, за която са нужни четири часа, ще свършите за три, и то качествено. Ето защо да оставиш чашата с вода, не е загуба на ценно време, а инвестиция, която по-късно ще ви се отплати чрез повишената ефективност на мозъка ви.

След време съветът ми се появи в блога на Харвардската бизнес школа. И тъй, може би в крайна сметка имам за какво говоря!