Аджан Брам
Петдесет удара на котката

В нашия манастир правилата са сурови. Човек трябва да премине двегодишна дисциплинираща подготовка, преди да стане монах. Аз го наричам „проверка на качествата“. Още през първата година от обучението кандидат-монахът трябва да спазва правилото да не яде твърда храна от обяд до призори на следващия ден.

Една сутрин при мен дойде един такъв послушник, двайсет и няколко годишен англичанин. Каза ми, че се чувства много, много гузен заради нещо, което е направил предния ден. Не бе могъл да заспи цяла нощ. И беше дошъл да се изповяда.

Ниско свел глава, прекалено засрамен, за да ме погледне в очите, той призна, че късно следобед предишния ден бил толкова гладен, че се промъкнал в манастирската кухня, направил си сандвич и го изял. Беше нарушил едно от правилата на обучението.

— Много добре — отвърнах аз.

Той вдигна поглед.

— Радвам се, че си искрен и ми казваш какво си направил. Опитай да се храниш по-добре по време на обяда в 11 часа, а ако все още си гладен, може да пийнеш плодов сок или напитка с мед, които са разрешени. Може дори да хапнеш черен шоколад, това също е позволено. Сега може да си вървиш.

— Какво? Няма ли да ме накажете?

— Не, в будистките манастири не наказваме.

— Това не е достатъчно — продължи той. — Познавам се. Ако не ми наложите наказание, просто ще направя същото.

Бях загазил. Как да се разбереш с човек, който вярва, че единствено наказанието може да те научи на дисциплина? Тогава ми хрумна една идея.

Предишния ден бях чел историческия роман на Робърт Хюс за ранните дни на Австралия, озаглавен „Съдбовният бряг“. В него се описват изключително жестоките наказания, налагани на прегрешилите с помощта на бич, наричан „котка с девет опашки“, или за по-кратко „котката“.

— Добре — казах аз на послушника злодей. — Ще ти наложа наказание, традиционно австралийско наказание. Отсъждам ти… петдесет удара на котката!

Лицето на бедното момче пребледня. Устните му затрепериха (дотук с английското хладнокръвие). Сигурно си мислеше: „О, не! Настоятелят ще ме налага с бича. Не това имах предвид под наказание“.

Понеже беше новак в будизма, той действително повярва, че ще бъде бичуван за това, че е откраднал сандвич. Тогава му обясних какво означава в един будистки манастир „50 удара на котката“.

По това време имахме две котки.

— Моля те, намери една от котките и я погали^[1] 50 пъти — казах му аз. — Научи се на състрадание, като галиш котката, и тогава може би ще се научиш да си прощаваш. Това е тайната на дисциплината.

Той прие наказанието си много добре.

Котката също.